Абсурдистан! Човекът „Х“ на ГЕРБ печели изборите за президент 27.09 | 15:11

Малко над 50% ще участват във вота за Държавен глава, а само 10% желаят да отговарят на въпросите на Слави в референдума, според поручване на "Екзакта Рисърч Груп"

От Ростислава Иванова

България определено е Абсурдистан! Как по друг начин можем да си обясним нагласите на голямата част от българските гласоподаватели – предани на управляващата партия ГЕРБ на Бойко Борисов, които са готови да гласуват за нейния кандидат за президент, въпреки, че само месец и половина преди вота на 6 ноември, нямат и най-малка представа кой аджиба ще й сервират за наследник на Росен Плевнелиев. А според преобладаващата част от политическите наблюдатели обявяването на този "печеливш нероден Петко" на ГЕРБ, който ще се подвизава следващите 5 години на "Дондуков 2", се бави по една единствена причина – просто още не са си избрали печелившия кандидат.

За абсурдността на предстоящия вот показва последното проучване на социологическа агенция "Екзакта Рисърч Груп". Месец преди старта на президентската кампания ГЕРБ е първа политическа сила, като за управляващите биха гласували 25,4% от българите. БСП се очертава втора политическа сила с електорален дял от 15,3%, а Реформаторският блок – трета с 6%. ДПС и Патриотичният фронт са изравнени с по 4,5%, а АБВ получава 3% от вота на всички избиратели.

С тези електорални резултати всички споменати по-горе политически формации могат да попаднат в следващ парламент, ако изборите се провеждаха в началото на септември. Това показват данните от национално представително проучване на "Екзакта Рисърч Груп”, проведено сред 1000 пълнолетни българи в 89 населени места на страната от 5 до 12 септември 2016 г.

Според резултатите от него 51% от анкетираните са заявили, че неизвестният засега кандидат на ГЕРБ е най-вероятният победител в изборната надпревара за президент. По-често от останалите това твърдят хора на възраст между 30 и 60 години, високообразовани и заможни избиратели.

Най-масово отново ще гласуват хората по селата, а най-малко – столичани, показват нагласите на избирателите. Партийните предпочитания на хората са водещи, когато избират кого да подкрепят за президент. Две трети от избирателите заявяват, че ще подкрепят кандидата на партията, на която симпатизират. Най-често това е позиция на избирателите на БСП, ГЕРБ, ПФ и на РБ. Симпатизантите на Бойко Борисов и съответно на партията му – ГЕРБ, обаче определено са най-много, особено в провинцията и конкретно – в селата.

Според допитването 61% от българските избиратели смятат, че предстоящите президентски избори са много важни за страната. Едва 38% от българите обаче са на мнение, че президентските избори са много важни лично за тях. Най-често така мислели електоратите на ГЕРБ, БСП и Патриотичния фронт. Това обаче не дава достатъчно оптимизъм на социолозите да вярват, че на вота на 6 ноември ще се явят голяма част от гласоподавателите в страната.

Малко повече от половината от имащите право на глас българи заявяват твърдо намерение да гласуват. Делът на изразилите желание да гласуват на референдума обаче е твърде нисък - около 10%.

Все още не са отчетени ефектите от задължителното гласуване. От изследванията през последните два месеца е видно, че хората в малка степен са запознати с нововъведенията в изборното законодателство.

Най-много желаещи да гласуват за президент има в селата, а най-малко - в столицата. Готовността за гласуване нараства сред по-възрастните, което предполага, че отново ще се мобилизира левият електорат. Той обаче е твърде разпокъсан – между кандидата на БСП ген. Румен Радев, на АБВ – Ивайло Калфин, на Движение 21 и НДСВ – Татяна Дончева, и изненадата – бившият премиер на БСП Пламен Орешарски, който пък ще се състезава като независим кандидат.

Темата за бежанския натиск към страната ни ще влияе на изборите според 39% от избирателите. Така мислят хората с висше образование и заможните. Като цяло страхът от тероризъм е два пъти по-слабо разпространен сред населението в сравнение със страха от бежанския натиск върху нашата страна.

Стабилизация и леко покачване на одобрението към основните държавни институции и водещите политици през последните шест месеца, отчита още "Екзакта Рисърч Груп". Към средата на септември работата на правителството е одобрявана от 33% от българите, а тази на парламента - от 18%.

На фона на нарастващите страхове на хората, свързани със сигурността, в национален и в личен план расте респектът към силовите ведомства - полиция и армия. Съдът за пореден път е институцията с най-ниско одобрение, сочат данните на агенцията.

За последните шест месеца работата на премиера Бойко Борисов е с по-висок дял на доверие - 48%. Най-одобряваните министри от кабинета са Лиляна Павлова, Томислав Дончев и Вежди Рашидов. Хората имат най-малка представа от работата на новия министър на труда и социалната политика Зорница Русинова.

Топ 10 на най-одобряваните публични лица през септември включва следните имена:

  • Йорданка Фандъкова – с 67% одобрение;

  • Кристалина Георгиева – с 53% одобрение;

  • Бойко Борисов – с 48% одобрение;

  • Лиляна Павлова – с 47% одобрение;

  • Мая Манолова – с 43% одобрение;

  • Томислав Дончев –с 42% одобрение;

  • Вежди Рашидов – с 40% одобрение;

  • Красен Кралев – с 39% одобрение;

  • Ивайло Калфин – с 35% одобрение;

  • Красимир Каракачанов – с 33% одобрение.

Водещи

Най-четени