Борислав Ангелов: ДПС може да изпадне в изолация 02.07 | 17:25

Политологът прави подробен анализ на политическите процеси в интервю за iNews

От Филипа Тодева

Борислав Ангелов е роден на 24 октомври 1975 г. в Кюстендил. Завършва природо-математическата гимназия в родния си град. През 2001 г. се дипломира като магистър по политология в СУ "Св. Климент Охридски" със специализация "Външна политика и национална сигурност".

През 2003 година завършва и "Публична администрация", отново в СУ. Живее и работи в София. Професионалните му занимания са в сферата на политическите идеологии, институции, коалиции и медии.

Анализа му за политическите процеси, предстоящите избори и бъдещото ни управление вижте в интервюто:

- Следите политическата конюнктура отблизо? Колко време мислите, че реално остава на този кабинет и как бихте коментирали поведението на отделните политически сили – както управляващи, така и опозиция?

След пресконференцията на 5 юни на Местан и предложената от него хронограма за избори в края на ноември или началото на декември бе ясно, че времето за правителството спря. Последвалата пресконференция на Станишев на 6 юни, пленумът на НС на БСП от 10 юни ускориха процеса и са опит да се отнеме инициативата, да се намалят пораженията. Действаха след събитията.

Не знам дали е отчитан фактът, че има хора, които са се почувствали и предадени. Остана единствено да видим дали правителството на Орешарски ще има по-дълъг живот от това на Филип Димитров като статистика. Поведението на политическите сили у нас е насочено в краткосрочен партиен аспект, мислене от избор до избор. Намираме се от няколко години в непрекъсната информационна война. Противопоставяне на всяка цена. Липсва диалогът на разума. Търси се извличане на дивиденти чрез PR от всяка една ситуация, пък била и тя трагедия.

С действията си политическите сили забравиха, че рефлектират върху икономиката, сигурността и като цяло върху обществото. Не се говори за политики, а се правят тънки конюнктурни предизборни сметки как едната страна да надделее над другата на каквато и да е цена. Цена, която се плаща от народа.

- Смятате ли, че изборите за ЕП се оказаха причина за предизвестената смърт на правителството?

По-скоро не. Аз не съм от хората, които са привърженици да се сравняват резултатите от различни по вид избори. Трябва да подчертаем, че самите формации, подкрепящи правителството, се вкараха в капана, че от евровота зависи съдбата на правителството, което бе умело използвано от останалите формации, които провеждаха национална кампания, а не европейска.

Не знам дали не се отчита фактът, че след като стана ясно, че ще има предсрочни избори, темата "Южен поток" изведнъж падна от дневния ред. А и разяснението за контролиран плавен преход се появи точно след като представител на правителството бе заявил, че ще го строят едва ли не на всяка цена и въпреки всичко.

Мандатоносителят трябваше още в първата седмица да излезе, от една страна, с ясни предложения за промени в състава на правителството, в програмата му, включително и като хоризонт, а от друга – да се занимае и със състоянието на партията като цяло. Да се разделят двата въпроса. Вместо конкретни предложения за решения, да се зададе дневният ред, ние видяхме как се констатира защо е получен този слаб резултат на изборите, от критика в липса на медийна политика на правителството, което си е факт, се стигна до обвинение за получения резултат към самото правителството. Вината трябва да се търси първо в себе си, а след това навън.

- Вие изложихте тезата, че е рухнал митът, че ДПС е коректен и предсказуем партньор. Това означава ли, че е рухнал митът и за партията балансьор?

За партията балансьор не бих казал. Кандидати за тази роля ще има и при голяма коалиция. ББЦ изразява амбиции да заеме това място. Място, което да ти даде възможност да се коалираш и с левите, и с десните. В борбата за заемане ролята на балансьор едва ли не до май 2013 г. имаше и формацията на Меглена Кунева, но тя така и не съумя да влезе тогава в парламента.

Да бъдеш партия ­балансьор, е една много трудно постижима задача, даже бих казал и по­-трудна от това да станеш част от едно коалиционно управление. Все пак може да бъдеш и такава формация в една тройна коалиция, да си свързващото звено между две формации. Но аз не виждам към този момент ние да имаме ситуация както след изборите през октомври 1991 г. Тогава имаме системата "две и половина", каквато има в Германия през 60-­те години и началото на 80-­те години. Две големи формации в лицето на СДС и БСП, плюс относително малка, каквато тогава е ДПС, и именно с нея една от двете големи може да направи обикновена коалиция с парламентарно управленско мнозинство.

- Прави ли са тези, които обвиняват Сергей Станишев в бягство заради отиването му в Брюксел?

След изборите за Европейски парламент Станишев вече трябваше да направи своя избор – тук или Европа. Той закъсня в немалка степен с този избор, удобният момент бе изпуснат миналата година, когато трябваше да се начертае един хоризонт и да се подготви самата партия. Събитията под известна степен след 14 юни 2013 г. наложиха друг дневен ред, получи се така, че от съдбата на Станишев да зависи тази на правителството, на мандата на парламента, на социалистическата партия. Аз не виждам бягство, нито драма или пък трагедия.

Обвиненията са пресилени към него, идват в по-голямата си част от среди извън БСП. Тези реакции са обясними и предвидими. Интересно е, че ще им липсва и не намаляват неговата роля в политиката, а точно обратното. Даже имам усещането, че ако го няма на родната политическа сцена, ще измислят такъв, защото някои няма как да съществуват и да продължават да бъдат обект на внимание. Дали дължи обяснение за този си избор Станишев, че това за кой ли не важи у нас и от кого трябва да се почне.

Трябва да си спомним най-малко как един отричаше, че иска да бъде министър-председател, а пък друг – президент, и т.н. Друг е въпросът, че у нас в политиката така и не разбраха политиците да не казват "никога" и "край".

- Знак ли е поведението на Станишев за крах в столетницата? Кой смятате, че е най-подходящо да го наследи?

Ситуацията в БСП не е никак розова, отписвана е много пъти и се е изправяла. Изправя се, когато хората в нея повярват, че това, което се случва, е, защото те са там, че самата партия съществува, защото те са в нея. Само с фасадни промени нещата няма да се променят, нито пък със силикон и ботокс.

Въпросът с лидерството действително ще бъде на дневен ред тогава, когато Станишев направи и следващата крачка, като се откаже от поста на председател на социалистическата партия. Временен председател и временно ръководство не е решение, а по­-скоро ще бъде част от проблема. Във всеки случай изборът на технократ няма да е добър, самата партия трябва да си отговори какво лице иска да бъде неин председател, човек, който да умее да изнася битки, да е биткаджия и да бъде визионер, носител на ново виждане, с поглед към успеха.

В крайна сметка самата БСП трябва да си отговори на въпроса с ново лице начело на партията ли ще се яви на изборите, или не? Оттук зависи и в немалка степен нейния резултат през октомври.

- Все пак коя дата би била подходяща за новите избори?

Покрай цялата дискусия за датите на изборите се разбра поне едно нещо – че избори сега и веднага като мисия е невъзможна. Има най-малко нужда от технологично време, както и процедури, които трябва да минат. От друга страна, се намесиха планираните летни почивки, както и като цяло ритъмът на живота. Изведнъж се оказа, че едва ли не демокрацията излиза в почивка и заради това не може през лятото, особено в неговия разгар.

До голяма степен датата на изборите зависи и от динамиката на политическите процеси. От възможните начертани три дати на Консултативния съвет по национална сигурност за 27 септември, 5 октомври и 12 октомври. Датата 12 октомври даваше по-голяма възможност за провеждане на същинска предизборна кампания, колкото и да е трудно това в момента у нас. Все пак от януари 2013 до октомври 2014 г. за четвърти път ще трябва избирателите да упражнят своя глас или да не го направят.

- Какви са вариантите за коалиции и според вас има ли възможност за още един кабинет от експерти, а не с политици?

Вариантите за бъдещето управление ще се определят от резултатите от изборите, както и участниците в него. По-скоро може да говорим за потенциални партньори. В момента трябва да имаме предвид, че правим прогнози с дистанция на времето. Видно е, че ГЕРБ ще се опита да има парламентарно мнозинство и да има самостоятелно управление. Едва ли ще се опита някой в следващия парламент при липсата на поне 121 народни представители да прави под каквато и да е формула коалиционно правителство от втора позиция.

Като най-близък съюзник на ГЕРБ вдясно ще бъде Реформаторският блок и към днешния ден говоренето, че те няма да подкрепят правителство начело с Бойко Борисов ми изглежда конюнктурно. Въпреки нападките между БСП и АБВ, партньорството между тях в бъдеще е логично. ББЦ ще се опита да играе ролята на балансьор, но и при тях седи въпросът дали заявката, че няма да се подкрепи Бойко Борисов, е конюнктурна.

Интересно ще бъде какво ще прави ДПС, засега тя е нежелан партньор за коалиране, може да изпадне в изолация. Не бива да се изключва вариантът и за създаване на голяма и силна коалиция, която да постигне съгласие, да сподели отговорността и да извърши най-малкото реформи по въпроси, за които сме критикувани от ЕС в сферата на правосъдието и вътрешната сигурност, включително и ако трябва конституционни промени, да започне тежки и непопулярни реформи в секторите здравеопазване и образование. Да се помирят двете общности, а не да се търси непрекъснато надделяване на едната над другата.

Страната не се нуждае от омраза и реваншизъм, а от помирение и преодоляване на разединението. Рискуваме да навлезем дълбоко във фазата на непрекъсната гражданска война без използването на огнестрелно оръжие.

- Какво мислите все пак за идеята за задължително гласуване?

Привърженик съм на борбата на идеи, което да е пътят за увеличаване на избирателната активност, както и на легитимността на институциите, а не чрез задължение. Съмнявам се, че чрез задължителното гласуване ще постигнем по-висока легитимност на институциите, тя ще бъде по-скоро изкуствена. Задължителното гласуване е по-скоро крайна мярка. Мярка, която не виждам как ще спомогне политическите партии да излязат от кризата, я която се намират вече близо 20 години и сме в етап на формиране на краткотрайна политическа система.

У нас появата на нови субекти не води до някакъв значим и рязък скок на избирателната активност, не повишава доверието към политиката.

- Бойко Борисов заяви, че трябва да дойде МВФ, за да се оправи страната. Как гледате на това твърдение?

На страната не ѝ трябва МВФ, ние като страна член на ЕС имаме достатъчно възможности и механизми при необходимост да търсим подкрепа и помощ. МВФ и неговата политика на рестрикции и орязване няма да бъдат еднозначно приети от обществото. Политиците не би трябвало да правят такива изказвания, трябва да са премерени, защото те могат да налеят излишно масло в огъня в една или друга ситуация. Да предизвикат взривоопасен ефект, от какъвто нямаме полза.

Ние сме част от глобалната икономика, а не затворен остров. Трябва да се говори конструктивно, което не включва идването на МВФ и СБ, за да ни оправят.

- За или против "Южен поток" сте? Путин обвинява ЕС, че кляка на САЩ за спирането на проекта, а ЕС продължава да се бави с решението в очакване да се изпълнят някакви техни правила.

Не съм сред противниците на "Южен поток", както и не бях сред тези на "Набуко". Не съм разглеждал и двата проекта като конкурентни, а като допълващи се и важни за страната ни. След като Трансадриатическият газопровод бе предпочетен вместо "Набуко", ние отново останахме заобиколени. Докато не се намери газ, няма как да се осъществи проектът "Набуко" или поне да се постави на дневен ред.

Когато се говори за диверсификация, тя не може да се отнася само за доставчика, а и за трасетата. "Южен поток" е проект, който касае немалко страни членки на ЕС. На нас той ни гарантира по-голяма сигурност на доставките, както и приходи от транзита. Ние трябва да си отговорим какъв е нашият интерес, а не този например на Киев, който бе изказан наскоро за пореден път от Яценюк в Радата. Искаме ли да сме страна транзитьор, или не? Да разгледаме проекта от гледна точка на взаимната обвързаност.

Ние сме слабата брънка в цялото звено, разединени сме и това позволява да се оказва натиск върху нас. За нас е важно в този проект при откриване на наши газови находища да можем да ползваме тръбите през наша територия. В днешната ситуация проектът е напът да стане жертва на геополитическото противопоставяне около събитията в Украйна. Не може за някои да има газ чрез "Северен поток", а за тези, които искат "Южен поток" – ценности. Логиката се губи.

У нас се забравя, че и когато се строеше "Северен поток", някои страни също бяха против, особено тези, които губят от транзита на газ. Още от самото начало на възникването на проекта "Южен поток", САЩ се обявяват и действат срещу неговото осъществяване. Те имат друго виждане за това откъде и как ЕС да си доставят непрекъснато растящата необходимост от газ. Остава да видим дали и "Южен поток" няма да ни заобиколи, каквито индикации има от страна на Москва.

- Има ли защо да се страхуваме от гнева на руснаците и можем ли да очакваме да ни спрат кранчето с газа според вас?

Въпросът е не дали Русия ще ни спре кранчето на газ на нас, а дали ще се уреди спорът ѝ с Украйна по тази тема, а и не само. Москва още от времето на Студената война се е стремяла да бъде коректен партньор към Запада по отношение на доставките и не виждам индикации да не продължи да го прави в бъдеще. Те и коректно предупредиха, че заради възможни отклонения от страна на Украйна, на транзитьора, може да има проблеми в доставките.

Ние така и не научихме уроците отпреди малко повече от 5 години. При наличие на "Южен поток" този въпрос аз не виждам как ще седи на дневен ред, освен за тези, които са крайни по отношение на Москва и всичко, което може да се свърже с нея.

- Последният голям скандал в държавата – между Делян Пеевски и Цветан Василев. Кой според вас печели от него и от разклащането на КТБ АД?

От този скандал няма да спечели нито едната от двете страни, надделяването ще бъде илюзорно, а победата – пирова. Виждаме как се освобождава една никак немалка ниша в банковата сфера, медийната среда, футбола и не само там.

Наблюдавайки, ние можем да търсим аналогия с това как рухваха през годините на прехода империи, когато техният бос е ликвидиран физически, а в случая не е така. Въпросът е кой или кои ще заемат тези ниши? От самото разклащане на КТБ видяхме как има такива, които се опитват да се възползват и да застрашат банковата и финансовата система. Други пък за пореден път умело използват ситуацията в търсенето на политически дивиденти, да начертаят едва ли не апокалипсис, а след това да се обявят за спасители.

Водещи

Най-четени