България няма да признае резултатите от референдума в Крим 11.03 | 12:42

"България и Германия нямат различия по отношение на кризата в Украйна. София подкрепя и ще съдейства за осъществяване на германската идея, която предвижда създаване на Контактна група за директни преговори между руските и украинските власти. Ако обаче Русия не покаже готовност за компромиси, на Европейския съюз ще му се наложи да вземе решения, свързани с евентуални санкции - нещо, което не желае никой нито в България, нито в Германия".

Това каза за Deutsche Welle българският външен министър Кристиан Вигенин в края на еднодневната си визита в Берлин. Там българският дипломат номер едно разговаря с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер.

"Докъде ще стигнат действията срещу Русия - това зависи най-вече от самата нея. Българската страна се надява дипломатическите усилия да постигнат резултат, защото нямаме друга алтернатива освен дипломацията", подчерта Вигенин.

По думите му всичко друго означава военна конфронтация, а едва ли някой е готов на такава стъпка. "Проблемите все още могат да се решат на полето на дипломацията, като се отчетат притесненията и интересите и на руската страна", убеден е министърът.

В тази връзка той уверява, че ЕС може да даде гаранции на Русия, че ще бъдат спазвани правата на рускоезичното малцинство в Украйна. България също е заинтересована от това, тъй като в Украйна живее и значително българско малцинство.

"Струва ми се, че в момента Русия се опитва да разреши тези проблеми по един по-скоро конфронтационен начин", каза Вигенин и допълни, че има и друг път, стига да е налице волята да се тръгне по него - в диалог и с поемане на конкретни ангажименти от страна на украинското правителство и ЕС.

"Дрънкането на оръжие в региона е демонстрация на сила, която няма да помогне", каза Вигенин. Според него изпращането на американски бойни самолети за военни маневри в Полша е свързано с опасенията на балтийските републики за тяхната сигурност.

"Илюзорно е да се смята, че един американски боен кораб, навлязъл в Черно море, може да представлява някаква заплаха за Русия и руския Черноморски флот. В случая става въпрос за отдавна планирани маневри и много скоро този кораб отново ще напусне Черно море. Не искам да се създава впечатлението, че и България по някакъв начин участва в демонстрацията на сила по отношение на Русия", подчерта министърът.

Що се отнася до опасенията за възможно завръщане на Студената война, българският външен министър смята, че това не е реалистично.

"Светът днес е различен, а Студената война не може да се повтори в мащабите от преди. Ясно е обаче друго - че оттук нататък отношенията с Русия, поне за известен период от време, няма да бъдат същите", подчерта Кристиан Вигенин.

"България няма да признае резултатите от референдума в Крим", категоричени е първият ни дипломат.

На въпрос дали двете страни в конфликта си дават сметка къде преминава червената линия, която не бива да бъде прекрачвана, българският външен министър отговори: "За съжаление за нас остава загадка какви са крайните намерения на руската страна. Докато за Украйна е ясно, че иска да запази суверенитета и териториалната си цялост, което е желание и на международната общност, можем само да гадаем какво цели Русия", посочи Вигенин. Той уточни, че според него една от целите на Русия е очевидно присъединяването на Крим.

"За нас това е неприемливо", посочи министърът и припомни, че предстоящият референдум за бъдещето на Крим не е признат нито от украинските власти, нито от ЕС и неговите партньори.

"Затова този референдум сам по себе си може само да констатира някакви реалности на място, но не и да бъде основание за присъединяването на Крим към Руската федерация. ЕС категорично няма да признае такова решение, защото на практика това би означавало насилствена промяна на границите. По начина, по който се организира това допитване, не виждам никакво основание България да признае резултатите от нег", изтъкна външният министър.