Два изхода от политическата криза след КСНС при президента 29.11 | 14:43

Два са вариантите пред България за излизане от политическата криза след оставката на кабинета на Бойко Борисов. Единият предвижда правителство с мандата на Реформаторския блок или Патриотичния фронт с подкрепата на ГЕРБ и досегашните коалиционни партньори в управлението. Ако това не стане, ще се върви към поредните предсрочни избори - за 44-то Народно събрание, с дата – най-рано 26 март. Така държавният глава Росен Плевнелиев обобщи резултатът от днешното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) на тема "Актуалната политическа обстановка в страната и набелязване на мерки за излизане от политическата криза".

Връчването на поручвателните мандати ще започне в петък с най-голямата парламентарна група - тази на ГЕРБ, а при отказ - на следващата - БСП и съответно по реда на парламентарно представените партии според броя на техните депутати.

Изход - предсрочни избори

"Възможна дата на предсрочни парламентарни избори е в края на март-началото на април, но точната дата е задължение на новоизбрания президент", обяви президентът, цитиран от Фокус.

Заседанието на КСНС при държавния глава с парламентарно представените партии по повод вътрешнополитическата криза продължи повече от три часа без обаче да се вземе конкретно решение за съставяне на правителство с мандат при този парламент. До кризата се стигна след самоволната абдикация на Борисов от властта заради катастрофалната загуба на кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева на президентските избори през ноември.

След днешното заседание Борисов отново декларира, че ГЕРБ няма да приеме мандат от президента за съставяне на нов кабинет в рамките на 43-то Народно събрание. Лидерът на ГЕРБ обаче даде да се разбере, че би подкрепил мандат както на Реформаторския блок, така и на Патриотичния фронт, ако те приемат това предизвикателство, каквито са междувпрочем намеренията и на двете бивши коалиционни формации в управлението. Ако обаче Реформатори или Патриоти приемат мандат от президента за кабинет, то в него министри от ГЕРБ няма да участват, каза още преди време Борисов.

Втората по големина политическа сила в парламента – БСП, също не възнамерява да управлява в рамките на този парламент. Столетницата няма да подкрепи и мандат на която и да било друга партия, заяви след КСНС лидерът на БСП Корнелия Нинова. Социалистите искат по възможно най-бърз начин да се пристъпи към предсрочни парламентарни избори за 44-то Народно събрание. Нинова посочи и възможна дата за вота – 26 март, която съвпада и с казаното от президента.

"Трябва да си даваме сметка, че на днешните консултации бяха застъпени две посоки на мнение. Едната е, че потенциалът на настоящия парламент е изчерпан и трябва незабавно да се пристъпи към нови избори. Застъпена бе и тезата, че настоящата политическа ситуация не налага бързи избори, а Народното събрание е в състояние да излъчи правителство", посочи Плевнелиев след заседанието.

Във връзка с възможна дата на предсрочни парламентарни избори той заяви, че има съгласие за дата в края на март или началото на април, "но само ако Народното събрание няма възможност да излъчи правителство".

"Определянето на датата е задължение на новоизбрания държавен глава. Да, аз поканих избрания и невстъпил в длъжност президент г-н Румен Радев, защото знам много добре, че е негово задължението да посочи дата за избори. Тъй като не бе тук, фиксирането на конкретна дата е невъзможно. Това остава негова изключителна отговорност", каза държавният глава.

Президентът все още продължава да вярва, че настоящото Народно събрание не е изчерпало потенциала си. "Днес държавата се намира в сложна ситуация, трябва да намерим най-добрия изход за народа. Основната цел на КСНС бе всички политически сили, институциите, заедно да споделим оценките си за ситуацията и да потърсим национално отговорно решение. Макар и задължени по Конституция, не подходих към консултациите като формална стъпка. Продължавам да вярвам, че настоящото Народно събрание не е изчерпало потенциала си и може да свърши много смислени неща за държавата. Давам всичко от себе си това Народно събрание да продължи дейността си и да излъчи правителство", заключи Плевнелиев.

Надежди за второ дясно правителство 

"Третият мандат ще бъде връчен от мен след много размисли и разговори на тези, които ще имат най-големия шанс да направят опит за ставане на правителство в рамките на 43-тия парламент, защото това е и моята воля. Не искам служебно правителство, не съм тръгнал да търся министри. Не е моя цел. Не това е задачата ми в този момент, а да направя всичко необходимо политическата криза да не прерасне в парламентарна криза. Не е добре за България да имаме толкова служебни правителства”, допълни Плевнелиев.

Според него "има огромна опасност, ако се тръгне към бързи избори, държавата да бъде вкарана в трайна нестабилност. Освен това дъ ржавният глава смята, че настоящото Народното събрание е в състояние да продължи усилията си по ключовите реформи, които стоят на дневен ред за българското общество.

"Не трябва да забравяме и че с президентските избори беше проведен референдум, който показа, че хората искат промяна", допълни той. И напомни на политиците, че "за такава реформа е необходимо време".

"В никакъв случай не на инат предстоят сериозни промени в изборното законодателство, има огромна опасност, ако се бърза и се тръгне към бързи избори, държавата да бъде вкарана в трайна нестабилност", поясни държавният глава. "Суверенът пожела промяна, но тя трябва да бъде изговорена, осъществена отговорно и нещата не опират до едно телевизионно студио", категоричен е Плевнелиев.

"Не вярвам в прибързаните решения. Днес е моментът да бъдем разумни. Народът очаква това, защото може да се окажем в много по-тежка политическа ситуация. Законът е дал срок, НС ще го спази със сигурност, но нека се действа мъдро", призова президентът.

Държавният глава е убеден, че "днешното Народно събрание е най-представителното". "Нека покажем, че и най-пъстрият парламент може да работи в името на гражданите. "Това Народно събрание се роди след две години на извънредна нестабилност, оценявам волята и ангажимента през есента на 2014 г., когато бе сформирано правителство и бе намерено устойчиво решение", заключи Роасен Плевнелиев.