Депутати от граждански квоти искат вето върху Закона за обществените поръчки 05.02 | 15:35

Депутати от различни парламентарни групи настояват президентът Росен Плевнелиев да наложи частично вето върху определени текстове от новия Закон за обществените поръчки, приет окончателно от парламента на 2 февруари. Мотивът им е, че в закона "се запазват механизмите за злоупотреба с публични средства в полза на олигархични кръгове за сметка на малкия и средния бизнес".

Под искането до момента застават представителите на Гражданския съвет в Реформаторския блок - Мартин Димитров, Петър Славов и Гроздан Караджов, Методи Андреев – от Гражданската квота на ГЕРБ, Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт и бившият социалист, сега независим депутат – Георги Кадиев. Те бяха сред основните критици по време на дебатите в пленарна зала на правителствения законопроект, внесен от ресорния вицепремиер Томислав Дончев. Народните представители призоваваха държавния глава да упражни правата си по чл. 101 от Конституцията и да върне закона за ново обсъждане в пленарна зала.

Днес те дадоха брифинг в парламента, като посочиха своите аргументи

"Новите правила са приети без сериозен дебат и при граничен кворум за валидност. "Най-голямо безпокойство будят текстовете, свързани със запазването на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) като квази съдебна инстанция, независимо от добре развитата система на първоинстанционните административни съдилища; даването на свръхправомощия на председателя на КЗК във връзка с контрола за законосъобразност пред комисията по жалби срещу обществени поръчки; допускането до участие в обществени поръчки на лица, които са осъждани за престъпления с висока степен на обществена опасност; неприлагането на закона от публични възложители за придобиване и продуциране на материал за предавания, предназначен за аудио-визуални медийни услуги и други текстове", посочват като мотиви народните представители.

Според тях тези аргументи дават сериозни основания за опасението, че новоприетия закон "в някои свои части, показва редица слабости и ще се превърне инструмент за злоупотреби с публични средства и корупционни практики".

"Този закон проправя път на едно безконтролно използване на закона за нуждите на корупцията, решения по субективни, а не по законови критерии. На много места са изпуснати критериите, по които ще се произнасят възложителите. Но нещото, което най-много ме възмущава, е, че с този закон се премахва фигурата на докладчика. Т.е. членът на КЗК, който - когато получи на базата на случайно разпределение на делата своята преписка, отива и я проучва. В този закон е забранено с изричен текст да се разпределят делата на случаен принцип. Напротив, провъзгласява се правото на председателя да разпределя делата между отделни служители, които той назначава. Следователно, проучването по тези преписки е изцяло под негов контрол. Това е може би най-силното корупционно жило на този закон", заяви Гроздан Караджов.

Депутатите искат отмяна на текста, с който се дават правомощия на възложителя да отменя собствени решения, да преценява субективно в редица ситуации на база лична преценка и мотивация, например кой документ е подходящ за удостоверяване на дадено обстоятелство.

Те са против продължаването на практиката да се купува програмно време с радиа и телевизии без обществена поръчка. Според тях това осигурява захранване с публични средства на медиите от модела "КОЙ" и води до узаконяването на медийното влияние от политиката и корпорациите.

Народните представители искат преразглеждане и на текстовете за допускане на лица и фирми, които са в процедура по фалит или са нарушили правилата при предишни търгове до участие в нови обществени поръчки по преценка на възложителя. Също така не одобряват възможността възложителят субективно да преценява икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците с "друг документ, който приеме за подходящ".

Друго искане на недоволните е законът да не се прилага за правни услуги, свързани с упражняването на функции на държавната власт. Според тях "това отваря широко вратата за безконтролно финансиране на незаконна лобистка дейност". Те са и против възможността да се правят пазарни проучвания преди обявяването на поръчката. Причината е, че участниците в проучването след това може да участват в самата процедура.

Народните представители предупреждават, че ако Законът за обществените поръчки остане действащ в този вид, най-вероятно ще бъде критикуван в следващия мониторингов доклад на ЕК за напредъка в борбата с корупцията.