На училище подготвени – и деца, и родители 08.09 | 10:37

Неслучайно на 15 септември има звънци, музика, цветя и усмивки. Неслучайно германците имат една традиция - за съжаление не се е наложила у нас. В първия си учебен ден децата получават голяма фуния (често висока колкото тях самите), пълна с дребни подаръци, бонбони и всякакви други вкусотии.

Това, за да им е по-сладко в следващите дни, когато цветята и усмивките ще бъдат изместени от букви, срички, цифри и други не толкова весели неща.

Такава фуния със сигурност е нужна и на много от родителите, тъй като и за тях няма да е лесно да прекрачат от детската градина в класната стая. Предварително е ясно, че в първи клас ще бъдат отново всички членове на семейството – майката, бащата, бабата, дядото.

Има обаче и някои трикове, които могат да улеснят живота в семейството, което отглежда първокласник.

Безкрайният списък

На първо място стои въпросът с покупката на пособия, учебници и вещи. За да постигнете успех и това по възможност да се отрази най-леко както на джоба ви, така и на нервите ви, по-добре направете списък с нужните неща.

Така ще си спестите обикалянето и колебанията пред щандовете, а също ще избегнете някоя продавачка да ви убеди и продаде нещо всъщност излишно и скъпо.

Освен списък е добре да обмислите и мястото за пазаруване – в някои магазини ще може да намерите всичко и да приключите с едно влизане и излизане.

И тъй като много неща в България са предпоследни, още добре би било списъкът да бъде съгласуван с учителя – това особено се отнася за първокласниците. Там учителите поне са на разположение още от началото на септември. За да не се окаже, например, че сте купили водни боички с 8 цвята, а пък за училище са нужни 12.

Освен нещата от първа необходимост за училище трябва да прецените и други - как ще е удобно за вас и за детето, особено ако вече сте планирали и допълнителни занимания. Като например, чужд език, спорт или музикален инструмент.

Тежката раница и допълнителните пликчета

Тук възниква въпросът как ще се пренасят допълнителните тетрадки, учебници или спортния екип и не е ли по-добре да се купят направо две раници, а не само една. С едната да се ходи на училище, а другата да стои готова за тренировката или часовете в школата. Разходите се увеличават с около 30 – 40 лева, но пък така можете да си спестите паническото търсене на шапката за плуване или на лилавия маркер някъде из апартамента десет минути след като е трябвало да излезете.

Удобството ще е още по-голямо, ако спортните занимания или часовете по език са веднага след свършване на учебните часове. Слагате раница №2 в багажника на колата и след това просто ги разменяте с раница №1, без да се вади, прехвърля и разпилява.

Спешната чантичка

Освен това снабдете детето си с малка чантичка, която да преметне през рамото си и тя да не тежи и в нея сложете ценните неща – телефон, ключове и пари. Така при смяната на раниците (а и дори и да загуби едната) нещата от първа необходимост ще са винаги с него – и в клас, и в коридора в междучасието.

Има нещо, с които трябва да се примирите – изключение са онези деца, които си подреждат сами вещите още от първи клас. Още по-малко са тези, които знаят във всеки един момент къде се намират гуменките за физическото или тетрадката с написаното или ненаписаното домашно.

Скъпите вещи

Разумно е в първата година да не купувате прекалено скъпи пособия, защото вероятността голяма част от тях да бъдат забравени някъде и изгубени е застрашителна. И е по-добре предварително да се подготвите за това, като просто не поверявате на отговорно пазене ценни вещи на детето си. Стресът за него ще е достатъчно голям, за да го натоварвате още в първи клас.

Затова и в някаква степен е по-разумно да купите 10 сини химикала по 25 стотинки бройката, нищо че не са високо качество, вместо един химикал за 3 лева, който ще бъде загубен още на 19 септември.

Същото се отнася и за ръкавиците, шапките, шаловете през зимата. В началото на пролетта вероятно ще се окажете с поне два чифта ръкавици, от които разполагате само с по една. Но това не се случва със сигурност само на децата, а и на вас.

Удобството на масата

Тук се стига и до въпроса за удобствата вкъщи. Във всички изписани съвети за първолаците се казва, че е добре детето още от първи клас да има собствен кът за подготовка на домашните. В никакъв случай обаче не може да се разчита само на занималнята в училище и е сигурно, че подготовката ще продължава и вкъщи. Това означава, че и вие, заедно с детето си, ще седите и ще пишете ченгелчета и ще произнасяте срички на глас и в захлас. Ако имате времето, всичко ще се случва само в детската стая и на бюрото.

Но малко семейства могат да зачислят един дежурен по няколко часа на ден над читанката и сметалото. И е по-добре да можете да контролирате писането, сричането и смятането, докато разбърквате супата или белите картофите. Защото един първолак освен да учи, трябва и да похапва. Именно затова погледнете дали кухненската маса е удобна за писане и четене. По-добре да купите един нов стол, който да се употребява, отколкото цял кът за детската стая, който да стои празен, докато детето стане напълно самостоятелно – т.е. поне след 2 години (когато и бюрото, и столчето може да са му вече малки).

За кутиите, шкафовете и пластелина по пода

Друг важен момент в подготовката на детската стая е въвеждането на ред и затова са подходящи кутиите. Играчките са в голямо количество и ще продължат да са голямо количество още известно време. Шарената и често писклива лудница в стаята няма да намалее, само ще се увеличи. И сега по пода ще се спъвате не само в мечета, колички, куклички, свирки, топки, влакчета, а и в огромно количество тетрадки, моливчета, гумички, линийки. И ще се подхлъзвате, настъпили пластелин.

Затова по магазините продават едни големи сгъваеми пластмасови кошници – в тях може да се събере набързо всичко и то тематично – една кутия за нещата от времето на детската градина, и една кутия за дреболиите от училище. Повечето нямат капак и в сънливите сутрини по-лесно ще намерите куклата, която трябва да бъде показана на новата приятелка или ножицата за изрязване.

И... за клекалата

Една много критична точка в подготовката на първокласниците често се пропуска и то от свенливост или криворазбран срам. Става въпрос за тоалетните, не – за клекалата. Става въпрос всъщност за онова клекало, с което през 2009 година скулпторът Давид Черни изобрази България на инсталацията си и заради което обидено и с гняв скочиха българите.

Тогава обаче беше премълчано, че повечето първокласници ще бъдат посрещнати точно от такива клекала.

Най-вероятно те няма да са свикнали и в първите месеци ще имат затруднения с най-елементарните си физиологични нужди. Затова подгответе предварително детето си как се използват хигиенично този тип обществени тоалетни. А и всякакви, не само клекала. Може да опитате дори и с тренировки "на сухо" вкъщи, за да не се получава стрес и да се налага да бягате от работа, за да приберете до вкъщи детето си в голямото междучасие, за да посети тоалетната.

Хелоуин е утре!

Пред първокласниците предстоят освен учебни часове и много други занимания. Доста весели, като например карнавали, празници и други подобни усмихнати занимания. Децата обаче не усещат толкова много трескавата подготовка на майката, преправяла абитуриентската си рокля на карнавален тоалет в нощта преди Хелоуин. За детето е важно, че трябва да е с най-страшния костюм, въпреки че е забравило да предупреди по-рано.

За сметка на това вече в по-големите градове в България има фирми, които предлагат костюми под наем и то на прилични цени. И ако разберете, че утре сутрин в 9 часа вашето дете трябва да има костюм на бухал или да се представи като Батман, то по-добре е да имате на разположение в тефтерчето си телефоните, адресите и работното време на тези ателиета.

За ротата дежурни трябва стратегия

В отглеждането на първокласника често участва цяла рота баби, дядовци, лели, чичовци и стринки. За да си спестите поне част от паник обажданията по телефона на и от този "помощен персонал", раздайте и по-добре разлепете на видно място във всички жилища програмата на първокласника – учебните часове, спорта и останалите допълнителни занимания.

И се опитайте да въведете твърд график за прибиране и водене. За да не се окаже, че в понеделник например и бабата, и стринката чакат пред училището, а в сряда няма кой да прибере детето от урока по пиано. И за да не се налага да организирате войниците си в крачката между едната среща и другата среща в офиса, стратегически обмислете резервен план.

Надяваме се да сме били полезни. На всички родителите и деца - пожелаваме успех и повече усмивки.