От помощ имат нужда и жертвите, и насилниците вкъщи 22.02 | 18:07

Законът, според който извършител на домашно насилие може да бъде насочен от съда за психосоциална консултация, реално не може да се изпълнява поради липса на механизъм за финансиране на социалната дейност и неяснота коя институция следва да се заеме с дейността. Това са част от проблемите, с които се сблъскат и съдиите, които решават да постановяват мярката. Може би и тази липса в законодателството, административните механизми и изпълняваните от държавата социални дейности е причината изключително малко съдии да използват законовата възможност да насочат един насилник към психолог и социален работник.

Това е един от изводите, които могат да се направят в края на 14-месечния проект, изпълнен от фондация "Български център за джендър изследвания” в сътрудничество с фондация "Анимус”. Проектът е в партньорство и с Агенцията за социално подпомагане и се финансира по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси” и Европейския социален фонд.

Проектът извършва дейности по социално подпомагане по пет линии – социално-психологическо и юридическо консултиране, трудово посредничество, консултиране на двойки, пострадали от домашно насилие, както и консултиране на извършители на насилие. В продължение на 12 месеца в три града в България – София, Пловдив и Димитровград, в специално открити за целта Центрове за иновативни услуги специалисти са предоставили консултации и подпомагане на общо 346 души.

Уникалното за проекта, което се осъществява за първи път в България, е именно психологическото консултиране на извършители на насилие. Услугата се е предоставяла и в трите центъра, като за целта са сключени специални споразумения със съответните Районни съдилища, които да насочват за изпълнение на наложеното наказание насилниците към фондацията. Резултатът обаче в никакъв случай не е задоволителен, тъй като се оказва, че за една година нито един съдия от Пловдив и Димитровград не налага това наказание – реално лечение на извършител на домашно насилие. Единствено от Софийски районен съд са насочили 14 души с такива присъди за периода, като от тях трима не са се отзовали.

Според оценката на специалистите от Български център за джендър изследвания мярката и работата с такива случаи, както е предвидено в закона, е ефективен метод за социална интервенция, а случаите в България на домашно насилие са изключително много. Работата, дори и тя да е по присъда и със съдебно постановление, т.е. консултирането на извършители на насилие дава резултат и самата психика на човека се променя, подчерта Даниела Горбунова, служител на Центъра. Тази мярка дава възможност и за проследяване на извършители на насилие, а и най-вече е ефективна, тъй като се работи с причините на проблема, посочи още тя.

Според Закона за домашното насилие при присъждане на тази мярка насилникът трябва да бъде насочен към консултации и за помощ към неправителствения сектор. И тук възниква проблемът, че в законодателно няма предвиден механизъм за финансиране и осъществяване на тази социална дейност. В Закона за социалното подпомагане също така пострадалите от домашно насилие не са предвидени като субект на социална услуга, не е ясно и коя институция може да поеме ангажимента за този тип и кръг хора, посочи Горбунова. Нейният опит през годините показва, че на първо място липсва желание на държавата да се занимава с пострадалите от домашно насилие. При случаите със съдебно решение се оказва, че и държавата не изпълнява собствения си закон.

Става виден един парадокс – законът предвижда съдебна мярка, която няма как да се изпълни, тъй като няма институция, която да поеме ангажимента, психосоциалното консултиране не се предоставя като услуга от държавата, а неправителственият сектор се домогва до финансиране само по проекти, както по принцип работи. Така услугата за подпомагане на пострадали от домашно насилие, както и за работа със самите извършители на домашно насилие остава временна, проектна, а хората имат нужда от този тип помощ, обясни Даниела Горбунова. Тя гарантира, че както фондация "Български център за джендър изследвания”, така и техни партньори ще продължат да правят всичко по силите си, за да привличат финансиране. Това не се отнася за случая с откритите по тази програма центрове. Те са временни и реално на 29 февруари тази година ще затворят врати.

Катя Кръстанова, представител на фондация "Анимус”, от своя страна посочи, че по проекта се е работело и активно с двойки, пострадали от домашно насилие. Като профил на заявилите желание да се включат Кръстанова открои факта, че жените са активният субект, а по-рядко се срещат мъже, които заявяват желание да се включат в семейно консултиране. Освен консултираните двойки, които минават през ежеседмични разговори и срещи със специалисти-психолози, още пет двойки са заявили желание да се включат, но след това не са се дошли в центъра. Това показва отчасти осъзнаване на проблема и едновременно с това страх в българите да говорят за домашното насилие. Катя Кръстанова допълни също и че на практика тези двойки са имали уникален шанс да попаднат на тази програма, тъй като тя е безплатна. Самите мъже и жени са признали пред специалистите, че не биха могли да си позволят цената на услугата на свободния пазар – около 50 лева на сеанс.

По отношение на профила на хората, които търсят помощ и подкрепа в Центровете за иновативни социални услуги, експертите посочват, че преобладаващо това са хора във възрастовата група между 25 и 44 години. От 335 консултирани 278 са жени, но между тях има и 57 мъже, пострадали от домашно насилие. Също така голям е броят на възрастните хора, които търсят помощ. Става въпрос за възрастни над 64 години, които често стават обект на агресия от страна на свои деца.