Протестите сринаха имиджа на министрите, не и на премиера 20.12 | 17:48

Дянков е с най-голям процент от народното недоволство, следва го Младенов

От iNews.bg

Икономическата ситуация в страната е лоша, едва ли скоро ще се промени, а реформите на правителството се приемат от хората преобладаващо негативно, като в последните месеци станахме свидетели на редица протести. Оценките за положението в страната са от социологическо проучване на "Алфа Рисърч".

От него става ясно още следното: според хората отговорност за негативите носят министрите от кабинета. Премиерът обратното - възстановил е доверието към себе си след успеха на ГЕРБ на изборите. Така към момента Бойко Борисов се радва на най-високия си рейтинг за последните десет месеца. Достигнатото ниво на доверие към него е 38%, при 30% недоверие и 32% неутрално отношение.

Към правителството като цяло доверието е 21%, недоверието – 38%, неутралните оценки – 41%. Най-негативно е отношението към управляващите от страна на хората с ниски доходи и образование, пенсионерите, симпатизантите на опозиционните политически сили.

Най-голям спад в доверието е налице при вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков, който прекъсва позитивния тренд в рейтинга си, постигнат в летните месеци. Фактически той поема негативите от социалното недоволство, доколкото за общественото мнение Дянков символизира строгата финансова дисциплина и натиска за реформи в губещи сектори, посочват социолозите.

Втори по неодобрение е социалният министър Тотю Младенов с пореден спад в личния си рейтинг. В дъното на класацията продължава да бъде и здравният министър д-р Стефан Константинов, а неговият ресор се определя като един от най-неуспешните през изминалата година.

Проблемите в земеделския сектор водят до спад в рейтинга на Мирослав Найденов с 8 на сто. Значително по-лек е спадът при министър Ивайло Московски, независимо от стачките и протестите в БДЖ.

Реформите

Въпреки усилията на правителството да обясни неизбежността на строгата фискална дисциплина и провеждането на реформи, които да гарантират стабилността на страната през следващите години, мнозинството от българите (63%) са настроени по принцип критично към бързите и радикални промени.

Поради страх от загуба на и без друго ниските си доходи те предпочитат статуквото пред неизвестността. Аналогична е позицията към най-обсъжданата и засягаща най-голям брой хора реформа – пенсионната. 24% подкрепят тезата, че по-бързото ѝ провеждане сега ще намали проблемите в осигуряването през следващите години.

71% обаче смятат, че тя няма да реши съществените проблеми на пенсионната система, а само ще ощети бъдещите пенсионери. По-поляризирани са оценките към т.нар. "ранно пенсиониране". 49% не виждат проблем в него, но според 46 на сто то е проява на дългогодишна социална несправедливост и натоварва останалите граждани.

Протестите

Вълната от протести през последния месец срещат преобладаващо одобрение от хората в страната. В основата на солидарността с протестиращите невинаги стои подкрепа за техните искания, а разбирането, че те не са виновници, а жертви на ситуацията в сектора, в който работят.

68% декларират подкрепа за протестите на земеделските производители, също толкова – за стачката на служителите в БДЖ, а за протестите срещу пенсионната реформа одобрението достига 76%.

Цялостният анализ показва, че въпреки доминиращите негативни настроения срещу предприетите след изборите непопулярни действия от страна на правителството, за отделните свои мерки то запазва поддръжката на около 20-28 на сто от хората.

В отсъствието на силна опозиция това му гарантира достатъчно стабилност и комфорт да осъществява политиката си. Евентуално намаление на подкрепата под критичните 15 на сто би могло да промени значително политическата картина. Към момента обаче няма индикации за такава бърза ерозия на обществените нагласи, казват от социологическата агенция.

Президентът и доверие в институциите

България продължава да страда от траен дефицит на доверието в основните си институции, като общата тенденция е по-скоро към запазване на ниските нива и дори по-висока критичност, отколкото към преодоляване на недоверието.

В сравнителен план традиционно с най-голямо доверие се ползва армията, която въпреки спада, запазва 29% положителни оценки. На второ място с 25% е БНБ.

Одобрението към полицията и МВР намалява с близо 10 на сто спрямо декември миналата година.

Приключващият втория си мандат президент Георги Първанов получава 33% положителни оценки, срещу 25% отрицателни, като за последните три месеца бележи ръст от 5 на сто. В общи линии около тези стойности се колебае и обобщаващата оценка за дейността му. 30% я оценяват като успешна, 25% - като неуспешна и 45% не изразяват позиция.

Новоизбраният президент Росен Плевнелиев ще влезе на "Дондуков" 2 с висок стартов рейтинг от 42% и с още по-високи очаквания. 53% смятат, че той ще има успешен мандат, 36% все още нямат определено мнение и едва 11% смятат, че няма да се справи.

Очевидно, наред с останалите проблеми, оправдаването на толкова високи очаквания, ще бъде ключово предизвикателство пред новия президент.

Водещи

Най-четени