Честит Гергьовден! 06.05 | 09:10
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.
Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България преди Ивановден, отбелязван от около 180 000 души. Той е имен ден на носещите имената Георги и Гергана, Гочо, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
У нас на тази дата честваме Денят на храбростта и празника на българската армия.
С най-големия пролетен празник започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Св. Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.
Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.
Според народните представи св. Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.
По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.
Водещи
-
Маги от "Ергенът" никога нямалло да прости на Алек
Няма сценарий в предаването. Никой не може да ти каже какво да говориш
22.05 | 16:45
-
Експерт: Колата на НСО с Кирил Петков е хвърчала със 160 км/ч
Преасфалтираният участък пречи да се проучи спирачният път, коментира Ивайло Желязков
22.05 | 16:30
-
Бурите в Сърбия взеха жертва, обявиха извънредно положение
На някои места в Нови пазар са паднали 65 литра дъжд за един час
22.05 | 16:15
-
ЕЦБ ни удари с критичен докрад за Еврозоната
"Сивият списък" за пране на пари не бил сред критериите от Маастрихт
22.05 | 16:00
Най-четени
-
Топлофикация София: Голяма авария оставя без топла вода ключови места в столицата
Аварията е на колектор на основни съоръжения в ТЕЦ „София“,
22.05 | 11:15
-
Милошев: България е една традиционна морска страна
Хората не могат да бъдат убедени дали да почиват на нашето Черноморие или не, посочи Милошев.
22.05 | 09:45
-
Синдикатите настояват МРЗ да стане 1080 лв. от 2025 г.
Възможен ли е такъв скок на минималната заплата?
22.05 | 13:20