Шестица на кабинета за дипломация и магистрали, двойка за корупция и здравеопазване 26.09 | 14:41

За близо 6-месечното си управление Липсата на резултати в битката с корупцията, престъпността и несигурността дърпат надолу рейтинга на правителството. Това показват резултатите от проучване на агенция "Алфа Рисърч" за обществено-политическите нагласи, проведено в периода 13 – 20 септември.

Кредитът на доверие към кабинета се поддържа от одобрението към инфраструктурата, външната политика и икономическото оживление. За най-успешни политики, наред с инфраструктурата, българите определят още туризма и отчасти образованието. Въпреки че към него има повече резерви, одобрението в аванс се дава преди всичко за увеличението на учителските заплати и усилията за намаляване на отпадащите от училище деца.

В дъното на класацията като най-неуспешни се определят правосъдието, здравеопазването и  борбата с престъпността.

Отличникът Дончев и двойкаджийката Цачева

Третият кабинет "Борисов" е оценяван от българите като успешен в четири направления: строеж на магистрали, външна политика, туризма и образованието. Най-големите му неуспехи са в областите вътрешен ред и сигурност, здравеопазване и правосъдие. Повечето от министрите запазват положителен рейтинг, като най-висока оценка получава вицепремиерът Томислав Дончев, а най-ниска - правосъдният министър Цецка Цачева.

Въпреки критиките, цялостното желание за нормализиране на ситуацията у нас доминира над стремежа към засилване на политическата конфронтация и преобладаващата част от хората предпочитат правителството да изкара пълния си мандат, сочи проучването, направено чрез пряко стандартизирано интервю сред представителна извадка от 1030 пълнолетни жители от цялата страна.

Успехите и неуспехите

Според анкетираните се очертават четири успешни направления в работата на кабинета. На първо място е инфраструктурата (51%) с предприетите стъпки по изграждането на автомагистралите "Хемус", "Струма" и въвеждане на ТОЛ система, обобщават от агенцията. Следват външната политика (43%) с активността за подобряване на отношенията с Македония и страните от Западните Балкани и туризмът (42%) с усилията за привличане на повече туристи и осигуряване на по-добър туристически продукт. На четвърта позиция, според оценките на анкетираните, е образование (31%) с мерките за повишаване на учителските заплати и намаляване на отпадналите от училище деца.

Втора група оформят сферите с по-ниска оценка за показаните до момента резултати, но с подкрепа за заявените приоритети. Сред тях социолозите отчитат: финанси (25% от попитаните смятат, че правителството се справя успешно със събираемостта на данъците и борбата с контрабандата), земеделие (21%), отбрана (17%), енергетика (17%).

В дъното на класацията са три силно проблемни сфери, които от години събират тревогите и критичността на българските граждани: вътрешен ред и сигурност (13%), здравеопазване (9%), правосъдие (7%). Отлагането или имитацията на промени в тези системи генерира недоволство както към съответните ресорни министри, така и към правителството като цяло, коментират от "Алфа Рисърч".

Спада подкрепата от електората на Патриотите

През септември правителството запазва положителните си оценки почти без промяна (21%). Те обаче са съпроводени от по-съществен ръст в дела на неговите противници: от 33% до 38%, сочат данните. Твърдо зад кабинета застават единствено привържениците на ГЕРБ (49%).

Доста по-различна е картината сред избирателите на коалиционния партньор "Обединени патриоти" – едва 13% от тях изказват одобрение за работата на кабинета, срещу 41% неодобрение.

Както и в началото на мандата положителните оценки за премиера са 32% срещу 39% отрицателни. В персонален план той привлича основно избиратели на ГЕРБ, а в по-малка степен - привърженици на "Обединените патриоти", "Воля" и извънпарламентарната десница.

Рейтинги на министрите

Разгледана по сфери на дейност и степен на изпълнение на предизборни приоритети, оценката за работата на правителството е по-диференцирана и показва ясно както одобряваните, така и дефицитните политики, посочват социолозите. Половината от членовете на кабинета, предимно ангажирани с оценявани като успешни ресори, имат положителен индекс за дейността си.

Във второ поредно проучване най-одобряван е вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 16.4). Втори е вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов (индекс 10.9), а трети - спортният Красен Кралев (индекс 10.2). От челната тройка, която "Алфа Рисърч" отчете в предишното си проучване през юни, отпада министърът за българското председателство на Евросъюза Лиляна Павлова, която е заменена от Каракачанов.

След тях с по-ниски, но преобладаващо положителни оценки, са министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова (5.1), външният Екатерина Захариева (4.5), транспортният Ивайло Московски (4.0), министърът на туризма Николина Ангелкова (3.6), регионалният Николай Нанков (1.7), финансовият Владислав Горанов (0.3) и енергийният Теменужка Петкова (0.1).

Тройката в дъното на таблицата попълват министри, чиято работа през първите месеци на мандата бе съпътствана от скандали със силен обществен отзвук: министърът на околната среда Нено Димов (индекс от -10.3), икономическият Емил Караниколов (-10.5) и правосъдният Цецка Цачева (-16.8).

Българите искат кабинетът да изкара пълен мандат

Липсата на адекватни политики в най-критично оценяваните ресори от дейността на кабинета е потенциален риск за неговата стабилност, но към момента този риск отстъпва на заден план пред притесненията от ескалацията на напрежението в света, коментират социолозите. В съотношение 38% към 62% анкетираните възприемат ситуацията в България като спокойна и стабилна, докато във външно-политически план тревогите са много по-високи – 20% към 79%.

Като резултат, въпреки критиките, цялостното желание за нормализиране на ситуацията у нас доминира над стремежа към засилване на политическата конфронтация. Което намира израз в нагласата на 61% от пълнолетните българи настоящото правителство да изкара пълния си четиригодишен мандат, вместо провеждането на нови избори.