Джоан Роулинг: Чудовищата, злодеите и референдумът за ЕС 23.06 | 22:37

Има много неща, по които не съм експерт, но знам как се създава чудовище.

Всички ярки измислени злодеи олицетворяват първични страхове и имат общи черти.

Толкова непобедими, че чак безсмъртни, те безсъвестно вършат зверства и не могат да бъдат победени от обикновен човек или по традиционен начин.

Ханибал Лектър, Големият брат и Лорд Волдемор са едновременно не-човеци и свръхчовеци и тъкмо това е, което ни плаши най-много.

Докато страната навлизаше в една от най-конфронтационните и горчиви политически кампании, водени някога на територията й, мислих много за правилата за създаване на злодеи. Питат ни дали искаме да останем част от Европейския съюз и двата лагера ни разказват истории. Нямам предвид, че ни лъжат (макар че със сигурност бяха изречени и лъжи). А че ни говорят чрез универсалната нужда да осмислим света чрез приказки и не се побояха да призоват чудовища, измислени така, че да извадят най-дълбоките ни страхове.

Нищо ново, разбира се. Всички политически кампании разказват истории. Представят ни се като шампиони, ласкаят ни с приказки за това кои сме или какви бихме могли да бъдем, продават ни розови спомени за миналото и рисуват плашещи картини за заплахите пред нас, ако изберем погрешните герои.

Въпреки това приказките, които слушахме сега, са най-грозните, които съм чувала. Само онези, които се надяват да спечелят повече власт след гласуването, биха могли да се радват на този референдум.

Кампанията за излизане от ЕС се свежда до това: ние сме експлоатирани или мамени от Европейския съюз. Ако не виждаме, че само извън съюза Великобритания отново ще бъде суперсила, значи не сме патриоти, страхливци сме или сме част от корумпирания елит.

Тези, които са за оставане в ЕС, залагат не на оптимистичния образ на съюза, а на мрачни факти: перспективата за Брекзит води до отлив на пари, а експерти от всички сфери смятат напускането за катастрофална грешка. Стреснете се, казват те, върнете се, докато още е време, втурнали сте се към пропастта. Но много хора не желаят да чуят мрачните им прогнози.

Икономическата катастрофа през 2008 г. доведе до всепроникващото чувство, че на финансовите институции не бива да се вярва. "Елитът” стана синоним на потулени злоупотреби. Живеем в цинична и несигурна епоха. Вярата в обективни източници е разклатена, а попкултурата превъзнася уповаването на подозрителността и инстинктите. В Америка наричат това "политика след истината” (post-truth politics). Забравете фактите, отдайте се на яростта.

Кампанията за излизане се възползва от масовия цинизъм и разбира се, го раздухва.

"На хората в тази страна им писна от експерти”, каза Майкъл Гоув неотдавна по телевизията. "И какво от това, че според в. "Файненшъл таймс” борсите, ръководителите на националната банка и МВФ - Брекзит ще навреди жестоко на икономиката. Те просто ви плашат", казва Гоув. Лидерите и на двете кампании искат да се стряскаме само от избраните от тях чудовища.

За някои от лагера за излизане от ЕС той е не просто несъвършен или нуждаещ се от подобрения, а злодейски. Съюзът, създаден заради общото желание в Европа никога вече да няма война, сега е изобразяван като Оруелиански монолит, жадуващ за контрол като Големия брат. Масовото объркване за това какво прави и какво не прави ЕС, помага на кампанията за напускане.

Резултатите от скорошно проучване на IPSOS/Mori разкриха мащаба на невежеството ни. Драматично подценяваме размера на международните инвестиции, които получаваме от съюза, докато силно надценяваме колко закони създава, колко харчи за администрация и колко са европейските имигранти. В някои случаи грешките ни са в порядъка на десетки пъти.

Имигрантите, разбира се, са в центъра на някои от най-неприятните аргументи. Разумната дискусия се оказа почти невъзможна. Лагерът за оставане настоява да не налагаме граничен контрол и че се нуждаем от имиграция – не на последно място, защото голяма част от медиците ни идват от чужбина. Подчертават, че ЕС усилва способността ни за отбрана и антитерористичните ни стратегии. Доводите им успяват само отчасти, защото лагерът за излизане ни плаши с друго чудовище: цунами от безлични чужденци, запътили се към бреговете ни, а сред тях – изнасилвачи и терористи.

Непочтено е да предполагаме, че всички, които са за излизане, са расисти и фанатици. Това е невярно и срамно твърдение. Въпреки това е еднакво безсмислено да се преструваме, че расистите и фанатиците не се тълпят около тази кауза. Или че понякога не я насочват. За някои от нас това е достатъчно. Снимката на Найджъл Фараж пред плакат със сирийски бежанци и с надпис "Точка на пречупване” е, както безброй хора вече посочиха, почти точен дубликат на нацистката пропаганда.

Национализмът е във възход в западния свят исе храни от ужасите, които сам разпалва. Всеки националист ще ви каже, че неговият национализъм е различен – естествен, мек отговор на нуждите и проблемите на неговата страна, че няма нищо общо с някогашния национализъм, който доведе до изтребването на хора. Въпреки това всички академични изследвания на национализма разкриват едни и същи ключови черти. Твоята страна е най-великата в света, крещи националистът, а всеки, който не го повтаря, е предател! Загърни се с флага – не се ли чувстваш по-голям и по-силен? Настоящето е страшно? Ще ти продадем златно минало, митична епоха, която ще изгрее отново, когато се отървем от мексиканците, напуснем ЕС или анексираме Украйна! Довери се на простите ни лозунги и се наслаждавай на яростта си срещу Другия!

Гледайте Републиканската партия в Америка и треперете. "Да направим Америка велика отново!”, крещи мъж, който е фашист по всичко, освен по име. Късите му пръсти са ужасяващо близо до кодовете за ядрените оръжия. Постигна превъзходството си, като предлагаше недодялани, неприложими решения на сложни заплахи. Тероризъм? "Забранете мюсюлманите!” Имиграция? "Да си построим стена!”. Има темперамента на неуравновесен охранител на нощен клуб, надсмива се на насилието, което избухва по събитията му и се гордее с презрението си към жените и малцинствата.

Бог да е на помощ на Америка! Бог да е на помощ на всички ни!

Доналд Тръмп подкрепя разпада на ЕС. Наследник е на семейно богатство и никога не му се е налагало да си сътрудничи или да се кооперира. Изглежда неспособен да разбере нещо сложно или нюансирано.

Само Владимир Путин и Марин льо Пен сред чуждите настоящи и потенциални лидери го подкрепят за Брекзит. Извън тези тримата няма нито един голям политик, който да не умолява Великобритания да остане заради политическата и икономическата стабилност на Европа и света.

Аз съм нечистокръвният продукт на този европейски континент и съм интернационалистка. Отгледа ме майка -франкофонка, чието семейство бе гордо с френските си корени. Прародителите му са живели в тревожната провинция Елзас, която Германия и Франция са анексирали в продължение на стотици години. Живяла съм във Франция и Португалия, учила съм френски и немски. Обичам разнообразното си наследство и многобройните културни връзки. Те ме правят по-силна, а не по-слаба. Гордея се с връзката си с културите на близките ми европейци. Границите не съдържат и не ограничават ценностите ми. Липсата на нужда от виза, за да мина през Ламанша, е символична за мен. Може да не съм у дома си, но съм в родния град.

Кампанията за излизане се представя като смелия избор. Направете скок, като се уповавате изключително на вярата, казват. Прекрачете отвъд ръба и нека знамето ви поеме! С арогантността на тълпа малки Тръмповци се кълнат, че бъдещето ще е славно, стига да игнорираме експертите и да послушаме тях. Отдайте се на гнева и вярвайте на инстинкта си. Найджъл Фараж със сигурност се надява, че той включва подозрение към цветнокожите хора, лекомислена патриотарщина и безразличие към поуките на историята.

Мисля, че за много от сънародниците ни гласуването за излизане ще бъде просто вой на недоволство, гигантски два пръста за фантомите, които преследват въображението ни, срещу тероризма, който почти свръхестествено успява да ни удари в най-уязвимите места, огромните корпорации, които отказват да изпълнят основните си морални задължения, бюрокрацията, за която се боим, че ще ни задуши, сенчестите елити, за които ни казват, че ни мамят.

Колко е лесно да хвърлим всичко това върху ЕС, колко приятно е да превърнем референдума в протест срещу всичко, което ни плаши в модерния живот, независимо дали това е рационално, или не.

Но как може оттеглянето в егоистичен и несигурен индивидуализъм да бъде правилният отговор, когато Европа е изправена пред истински заплахи, когато връзките помежду ни са толкова силни, когато сме стигнали толкова далеч заедно? Как можем да се надяваме да се справим с огромните предизвикателства на тероризма и климатичната промяна, без да си сътрудничим и да си помагаме?

Не, не мисля, че ЕС е идеален. Кой човешки съюз няма нужда от подобрения? От приятелствата, браковете, семействата и работните места до политическите партии, правителствата, културните и икономическите съюзи – винаги ще има недостатъци и спорове. Защото сме хора. Защото не сме идеални.

Така че защо изграждаме тези амбициозни съюзи и общности? Защото ни защитават и ни правят по-силни, защото с тях постигаме повече и по-добри неща, отколкото, когато сме сами. Трябва да сме горди от желанието си да се обединяваме, да правим живота по-добър, по-сигурен, по-справедлив за себе си и за милиони други.

Изследванията показват, че не знаем какво имаме. Без да сме наясно какво получаваме ползите от ЕС за нас са даденост. След няколко дни ще трябва да решим кои чудовища смятаме за истински и кои – за измислени. Всичко ще се сведе до това чия история харесваме повече. Но в момента на гласуване ще спрем да бъдем читатели и ще станем автори. Краят на тази история, щастлив или не, ще бъде написан от нас.

Текстът е от сайта на писателката Джоан Роулинг