Как се отключва психично заболяване? И как да не го допуснем 08.10 | 12:18

Стресът е рисков фактор, но трябва и да си предразположен генетично и още нещо...

От iNews.bg

"Не можем да отключим психично заболяване само от стрес. Стресът е рисков фактор, който допринася за появата на психичен проблем. Той обаче се отключва само при хората, които имат генетична предразположеност към психично заболяване и са подложени на стрес". Това обясни по Дарик един от най-добрите психиатри в България - доц. Весела Стоянова от Клиниката по психиатрия в столичната Александровска болница.

Тя подчерта, че голяма част от населението лекува паническите си атаки с бензодиазепин и с алкохол, което е грешка, тъй като не води до пълно излекуване, а само до зависимост.

"Децата са изключително чувствителни, сензитивни към особено емоционалните проблеми на хората, които обичат и от които зависят - това са хората от непосредственото най-близко обкръжение. Така че деца, израснали в една такава среда с непрекъснат стрес, безпокойство и тревожност у родителите, освен че носят и някаква генетична предиспозиция. Средата също формира", посочи доц. Стоянова.

По думите й факторите на средата изграждат един стил и едно поведение у детето да се тревожи и да се справя по-трудно в състояние на психосоциален стрес, защото примерът, който вижда, определено е такъв. Това по-късно - в зрелия живот на порасналото дете, може да се отрази на цялостното функциониране на неговия организъм.

Има ли формула за по-дълго време здрава психика? Според експерта "няма уникална формула, която да важи за всички". "Както казва Марк Твен: "Раят за всеки е нещо различно". Най-важно е човек да следва собствените си потребности и максимално да се вслушва в знаците, които му дава тялото и във временните неразположения", обясни тя.

Съветът й е човек да инвестира изключително много от свободното си време, от силите си и от енергията си, преди да се получат психосоциален стрес или проблеми. Има превенция, която е свързана с максимално оползотворяване на свободното време - в планината, на спортната площадка, в прекарване на време с хора, които са ни приятни и ни зареждат, в посещаване на театри, музеи, въобще - всичко, което кара човек да се чувства добре.

"Това трябва да се прави още преди да са се появили стресът и тревожните депресивни състояния. Защото тогава вече е късно и човек не намира сили. Дори да има желание, той няма сили и енергия да прекарва повече свободно време така, както би искал. Освен това и работата го притиска, тъй като той, като е тревожен и депресивен, не успява добре ди си свърши професионалните задължения и така се завърта един порочен кръг", предупреждава доц. Стоянова.

Съветът й е: "Нека много добре инвестираме свободното си време, за да съхраним здравето си в бъдеще. Да инвестираме в това свободно време със занимания, които ни карат да се чувстваме добре".