Кокаинът стимулира мозъка, но само за да получи нова доза 26.08 | 14:32

Последно изследване, проведено от невробиолози от Калифорнийския университет, сочи, че употребата на кокаин провокира нарастването на нови невронни структури, благодарение на което се подобрява способността на мозъка за обучение и вземането на решения.

Но не всичко е толкова радостно, както вероятно веднага ще се стори на някои – мозъкът използва новопридобитите способности само за да получи още една доза.

По време на експеримент с мишки въвели кокаин интравенозно, а след това с лазерен микроскоп проследили реакцията на организма на клетъчно ниво. Преди всичко биолозите се интересували от мрежа от нервни клетки в мозъка на гризачите.

Изследователите наблюдавали значителен ръст на т.нар. дендритни синапси в продължение на два часа след получаване на първата доза. Тези невронни структури поддържат синапсите на клетките – местата за контакт между невроните, отговорни за предаването на сигнала.

Тъй като животните били разделени на две групи – основна и контролна – може със сигурност да се твърди, че нарастването на дендритните синапси се дължи именно на кокаина. При гризачите, които приемали плацебо (солен разтвор), такъв ефект не се наблюдавал.

Измененията се забелязвали не само на клетъчно ниво, но и в поведението на самите мишки – когато се намирали пред две клетки, те избирали тази, която асоциирали с наркотика.

"Благодарение на този експеримент се научихме да разбираме как именно се формира зависимостта и по какви причини наркоманът с всички сили се стреми да намери още една доза", казва водещият автор на изследването Линда Вилбрехт.

Учените разказват, че при наркоманите със стаж значително се влошават функциите на предния дял на главния мозък, поради което те вече не могат да изпълняват прости задачи и да реагират адекватно на рутинни ситуации. Но всичко, което предизвиква асоциация с наркотиците, стимулира работата на невроните, отговорни за обучението, паметта и вземането на решения.

За да докажат зависимостта на мишките от кокаина, невробиолозите провели втора част на експеримента, с която да установят измененията в поведението. Гризачите (още преди въвеждането на наркотика) трябвало да избират между две различно декорирани клетки, едната от които миришела на ванилия, а другата – на канела. Решенията се вземали спонтанно и очевидно нищо освен личните предпочитания не влияело върху тях.

След това мишките взели доза кокаин и отново трябвало да избират. Всички се отправили към клетката, в която получили наркотика.

"Те бързо съобразяваха къде ще получат още кокаин", пояснява Вилбрехт, чиято статия е публикувана в сп. Nature Neuroscience.

Невробиолозите отбелязват, че най-значителните изменения в поведението се наблюдавало при мишките, при които бил отбелязан най-голям ръст на дендритните синапси. Нарастването на тези структури не спирало, а се ускорявало на следващата сутрин след въвеждането на наркотика.

Вилбрехт и колегите ѝ смятат, че изследването им може да помогне да се разбере наркотичната зависимост на клетъчно ниво, а това означава – и да се намери нов подход към лечението.