Георги Първанов: Държавни институции вече са в „студена война“ 10.10 | 16:47

Някои от водещите институции в България са в състояние на "студена война". Опозицията демонстрира активност, но всъщност не предлага реални политики. Това заяви в сутрешния блок на "България он еър" основателят на АБВ и президент на България (2002-2012) Георги Първанов. По думите му в страната в последно време се налага все повече недопустимия език на омразата, а част от парламентарно представените политически сили у нас разполагат със своите "остриета", които често предизвикват остри полемики в ефира на националните медии. "В огромната част от случаите тези хора са делегирани. Те представляват една или друга от парламентарните, а понякога и извънпарламентарни, формации", посочи той и взе отношение по тезите, че подобни скандали могат да доведат страната до предсрочни избори. "Не вярвам да се стигне в близката една година до предсрочни избори, защото наистина има стабилно мнозинство. Уви, и опозицията все още не предлага алтернативи. За това и хората не могат да видят в опозицията алтернативата, наследника на едно бъдещо управление. И все пак, както вече се е случвало при управление на Борисов, може и по чисто морални съображения, ей така, почти от нищото, да изскочи, образно казано, заека и да се стигне до срив в управлението", каза Първанов.

В студиото той бе призован за коментар и на постоянните конфликти, възникващи между изпълнителната власт и президентската институция, както и за проваленото вчера заседание на Консултативния съвет за национална сигурност към държавния глава Румен Радев. "Това е опит да се унизи държавният глава. Бих отишъл дори и по-далеч - това е опит да се принизи ролята на КСНС. Този случай, да се провали едно заседание на този съвет по подобна знакова тема, е без прецедент и по-скоро е един стремеж на управляващите да неглижират демонстративно ролята на президентската институция, което е една много рискова игра, предвид ситуацията, в която се намираме", посочи той. По думите му все още не може да се говори за опити за импийчмънт на Румен Радев, каквито коментари вече започнаха да се появяват в публичното пространство. "Мисля, че е твърде рано за такива тези. Дори аз съм изненадан, че се стигна до този скандал. Разбира се, отговорността не е само в едната посока. Бих препоръчал на президента по-сдържана, по-умерена позиция. Нека той да бъде и алтернатива като политика или да бъде поне коректив като политика. И самите му послания да бъдат изричани по-малко остро и по-конструктивно."

"Очевидно е обаче, че от двете страни на "Дондуков" има различия и то по ключови политики. Ето виждате, че вчера, буквално след, да го наречем бойкота, на КСНС, въпреки че се спори дали това е бойкот, но така изглежда... Не може единият да не дойде, другите да си тръгнат по-рано, четвъртите да закъснеят. Какво се случи същия ден? На бойкота беше отговорено с вето. Ако така я карат, не знам къде ще свършат тези институции, които са определено в един период на "студена война", отбеляза още Първанов.

По време на интервюто той бе помолен да отговори и на въпрос, свързан с това допускала ли е грешки президентската институция по времето на мандата на настоящия държавен глава Румен Радев. "Да, имаше някои грешки, особено във връзка с действията на служебното правителство, но сякаш в президентската институция нещата се поуспокоиха. Това, което на мен ми прави впечатление е, че все още не го виждам да се разгръща в международен мащаб. Последното му посещение е знак в позитивна посока, но вече изтича първата година на президента и това е време, в което той би трябвало да е обиколил поне половината европейски страни и то по съществени, по ключови теми. Във вътрешен план виждаме една пределна активност, когато става дума за исторически и други тържествени събития, но все пак, както и самият президент Радев го каза и аз някъде сигурно съм го споменал - президентът не е главен церемониалмайстор на държавата. Той трябва наистина да е по-ангажиран с ключовите проблеми на страната и сънародниците ни."

В заключение Георги Първанов коментира и приоритетите на страната ни за предстоящото председателство на Съвета на ЕС. "Това с трите К-та (Консенсус, Конкурентоспособност и Кохезия) е една симпатична игра на думи, но аз искам да видя политиките. Чудесно е, че се говори за Западните Балкани като едно закъсняло продължение на идеята, заложена още в Солун през 2003 г. по време на гръцкото председателство. Но освен Западните Балкани искам да видя и Изтока, като цяло. Защото източната политика на ЕС издиша отвсякъде. И после се питаме защо няма диверсификация в енергийната сфера. Няма такава, защото няма източна политика. Ние гледаме на тези страни, включително и на Азербайджан, Казахстан, Туркменистан само като на източници на енергоресурси. Дайте да работим с тях стратегически, дългосрочно."