Потомствен убиец прекършил живота на три ученички 13.01 | 13:13

Жестока криминална история още тресе малкото градче Вълчидол, макар че вече са минали години. 23-годишният потомствен касапин Георги Ангелов е отнел живота на три ученички от ревност.

На 11 юли 2000 г., чистачката Елена пристига на работа в двора на училището във Вълчидол, Варненско, и попада на зловеща гледка – три ученички са захвърлени там с прерязани гърла.

Жестокото убийство на 13-годишната Анастасия Василева, 15-годишната Ралица Колева и 17-годишната Галина Иванова втрещява всички в четирихилядното градче, на 50 км от Варна, разказва в. "24 часа".

Точно в деня на трагедията най-малката от жертвите празнува рождения си ден. По-малко от 24 часа след тройната смърт в ареста е прибран 23-годишният потомствен касапин Георги Ангелов. Безумната ревност на младия ром към Галина се оказва в основата на едно от най-бруталните масови убийства край морето.

Смъртоносното обсебване на Георги започва няколко години преди убийството.

Той и Галина били гаджета дълго време. Но младежът е изключително ревнив и започва да тормози приятелката си с постоянни скандали и заплахи.

Момичето решава да се спаси и повече от 6 месеца преди зверството казва на отбилия военна служба млад касапин, че иска да се разделят. Георги обаче е напълно обсебен от нея, постоянно я преследва, кара я насила да излиза с него.

Често крещи пред дома на Галина, дори се опитва да влезе насила при нея в стаята. Налага се полицията да му направи официално предупреждение, за да остави бившата си изгора на мира. Атаките спират за известно време и момичето се поуспокоява. Георги си иска обратно подаръците, които е направил – блуза и маша за коса. Ден преди клането тя му ги праща в торбичка по братовчед си Веселин Йорданов.

На 10 юли 2000 г. привечер 23-годишният Георги трескаво разглежда ножовете на баща си, с които семейството му коли животните в селото.

Младежът избира едно от остриетата, взема чифт платнени ръкавици и се притаява край училищния двор на селото.

Ангелов знае, че оттам ще мине любимата му. Той е твърдо решен, че ще я убеди да се върне при него или ще я убие.

Около 22:00 часа нищо неподозиращата Галина заедно с приятелките си Ралица, на 15 г., и 13-годишната братовчедка Анастасия се прибират от гости на своя приятелка. Те минават край училищния двор, докато си приказват и се смеят, обсъждат празник за рожден ден на следващия ден.

"Галя, ела да си поговорим", нарежда Георги с висок студен глас в тъмното и уплашеното момиче тръгва с него. После двамата потъват в скрит ъгъл на двора. Следващите няколко минути са като във филм на ужасите.

"Няма да се върна при теб!", отсича Галя, обръща му гръб и опитва да си тръгне. Георги обаче вече е взел решение и е сложил ръкавици на ръцете си. Той хваща Галя за главата и буквално прерязва гърлото ѝ. Момичето е почти обезглавено и издъхва веднага, установяват по-късно съдебните медици.

Кошмарът обаче не свършва. Разтревожена какво става с приятелката ѝ, към тъмния ъгъл отива най-малкото момиче – Анастасия. Като чува стъпките, Георги се притаява до стената и когато момичето се появява, го напада. Докато момичето се гърчи в жестока предсмъртна агония, в мрака се приближава и третата приятелка. В последните секунди от живота си Ралица вижда труповете на приятелките си на земята и опитва да побегне, но Георги е по-бърз. Той я застига с няколко крачки и в движение я промушва на три места в гърба и врата.

Хладнокръвният касапин зарязва още неизстиналите трупове на трите момичета и трескаво се заема да прикрие следите си и да си създаде алиби. Първо изхвърля напоения си с кръв анцуг в близка слънчогледова нива. На друго място скрива ръкавиците, прибира се в дома си и накисва в един леген ножа, за да не останат следи от кръв. После преоблечен, Ангелов отива да играе карти с приятелите си, надява се, че така ще излъже за алибито си.

Задържат го часове по-късно, но той хладнокръвно лъже къде е бил. "Още при първите разговори ни беше ясно, че той е замесен в престъплението, разбихме алибито му и беше въпрос на време да съберем и веществени доказателства", спомня си криминалист от отдел "Убийства" на националната полиция, който е участвал в разследването.

Още при първоначалния оглед на училищния двор, където лежат труповете, е намерена следа. Дирята е от маратонка, открита после в дома на Георги. По-късно ДНК експертиза установява, че кръвта по тази обувка е от най-малката жертва – Анастасия.

При претърсване метър по метър на нивите край Вълчидол криминалисти намират и окървавения анцуг на тройния убиец.

Георги Ангелов обаче твърди, че е невинен, до края на съдебния процес срещу него. От първия ден в килията си той се заема да чете Наказателнопроцесуалния кодекс и твърди, че е набеден. В съдебната зала се усмихва на майките на трите си жертви, държи се нагло и иска отводи на прокурори и адвокати. Тройният убиец обаче не знае какво е "тайното оръжие" на обвинението до последното съдебно заседание на делото срещу него във Варненския окръжен съд.

Оказва, се че в първите часове след ареста на вълчидолския касапин криминалисти са взели съдебно разрешение да бъде монтирано подслушвателно устройство в килията му. Така на 12 юли 2000 г., ден след убийствата, е записан разговор между арестанта и служебния му адвокат Йордан Чаков.

"Довърших ги, за да съм сигурен”, казва тогава 23-годишният мъж на защитника си и му признава, че е заклал момичетата.

Георги Ангелов е осъден на доживотен затвор без право на замяна от варненския съд. Апелативните магистрати потвърждават присъдата, постановено е и че Георги трябва да плати 160 000 лв. кръвнина на близките на трите момичета.

4 години след тройното убийство Ангелов е преместен от варненския затвор в Белене, защото влизал в постоянни конфликти със съкилийниците си. Той е настанен в самостоятелна килия с легло, маса, стол и малък прозорец. Там би трябвало да стои до края на дните си, надяват се майките на трите убити момичета.