Айфеловата кула има български "ген"? 07.05 | 17:10
Структурата ѝ е идентична с комина на магерницата в Рилския манастир
Колкото и невероятно да звучи, може да се окаже, че Айделовата кула има български "ген". Нейната конструкция е идентична с комина на магерницата в Рилския манастир. Доказателството за това е макет на магерницата на Рилския манастир, изработен от проф. арх. Георги Стойков.
Същият е представен като архитектурен уникат на ЕКСПО 1970 г. в Токио, Япония. При сравнение на този макет с модела на Айфеловата кула е видно, че най-явната прилика между тях е в квадратната основа и четирите носещи дъгообразни арки. Другата очебийна прилика е в еднакво завършващите върхове на комина и кулата, съобщава регионалният сайт Marica.bg.
Тази прилика води до теорията, че идеята за построяването на Айфеловата кула е дошла именно от магерницата на светата обител. Въпреки това истината остава дълбока тайна.
Прилика има и в описанията на двете архитектурни забележителности - много източници представят магерницата по следния начин: Най-впечатляваща от всички помещения в жилищните крила е грамадната манастирска кухня - магерницата, разположена в приземието на северната им част. Дело на първостроителя на Риломанастирския комплекс - Алекси Рилец, манастирската магерница е уникална по своето архитектурно и техническо решение и по художественото си вътрешнопространствено въздействие. Над квадратната є основа със значителни размери 7,80х7,80 м, се издига 22- метров висок комин, обхващащ цялото помещение. Носен долу от четири изпъкващи пред стените широки арки, нагоре той постепенно се стеснява в сложна пирамидална форма, получена чрез стъпили един над друг десет реда арки върху осмоъгълни основи.
При изграждането му всеки следващ осмоъгълник е извит спрямо долните така, че върховете на по-малкия стъпват в средата на стените на по-големия. По този начин се получава силно раздвижена повърхнина, оформена от арки, пандантиви и конхи, която поради оптическото засилване на перспективата вследствие на стесняването във височината изглежда много по-висока от действителната.
Отворът на комина, с който тази сложна конструкция се извисява над покрива, е оформен като кръгла куличка, стъпила върху пандантиви над квадратната основа и покрита с купол подобен на църковните. В някои записки лаконично е посочено, че след повече от половин столетие френският инженер Айфел построява в Париж своята забележителна кула, като ползва същия статичен принцип, осъществен от българския самоук майстор Алекси в магерницата, само че дипломираният инженер прилага желязна конструкция.
Засега има двама "заподозрени" французи, които евентуално са посетили Рилския манастир и са имали възможност да разгледат обстойно магерницата по време на гостуването си там като поклонници. Това са поетът и политик Алфонс дьо Ламартин, който двукратно е посетил България (единия път е бил в Пловдив за три дни) и Истанбул - през 1832 г. и 1850 г., след което е описал преживяванията си в своите пътеписи за Ориента, както и самият Александър Гюстав Айфел. През коя година обаче френският инженер Айфел е бил в България и Рилския манастир, може да се гадае. Предполага се, че това е станало по време на неколкомесечния му престой в Румъния, когато е строил двореца на културата в град Яш. Макар че в музея и библиотеката на Рилския манастир няма писмени сведения, които да свидетелстват за посещението на Гюстаф Айфел, това не е гаранция, че той не е бил там преди повече от век.
В биографичните сведения за двамата известни французи никъде не е отбелязано, че въпреки голямата разлика в годините Алфонс дьо Ламартин и Густав Айфел са били близки приятели и често са споделяли своите преживявания. Ламартин е роден през 1790 г., а Айфел през 1832 г. (14 години след построяването на магерницата). Когато поетът умира през 1869 г., Айфел е на 37 г.
Има версия, че преди да почине, Ламартин е разказвал на Айфел за посещението си в Рилския манастир, а Айфел, очарован от чутото, е направил всичко възможно след време да се докосне лично до християнското светилище. И виждайки магерницата, да начертае макет, който дълги години крие в архивите си. По-късно същият макет с малки видоизменения става основа за построяването на величествената кула, стъпила на левия бряг на река Сена. Тя е построена по случай Световното изложение в Париж през 1889 г., в чест на стогодишнината от френската революция, а изграждането є е продължило две години.
Водещи
-
Петков след катастрофата: Охраната от НСО е заради директна заплаха за живота ми
Аз видях как си отиде един човешки живот и колко сме крехки всички, и знам, че трябва да сме...
18.05 | 17:40
-
Алекс Гърдева насмете и Ергена Алек, и майка му
Алек опозори "Ергенът", майка му го кастрира!
18.05 | 17:20
-
Мика Зайкова за еврото у нас: Най-рано 2026 година, най-реално 2027
Не инфлацията, а дефицитът ще бъде причината, за да не ни приемат в Еврозоната, смята тя
18.05 | 17:00
-
Пак без книжка! Лоренцо обаче не се предава- лети с бясна скорост на картинг!
Въпреки наложените му санкции от КАТ уличният джигит продължи да се хвали с нарушенията си на...
18.05 | 16:40
Най-четени
-
Пътнически и товарен влак се сблъскаха в Белград, 13 пострадаха
Четирима от тях са в тежко състояние
18.05 | 09:15
-
Теч на отговорите от първия модул на матурата по БЕЛ
В тази връзка МОН ще сезира ДАНС и полицията да се направи разследване за това откъде е дошъл...
18.05 | 09:45
-
Атанас Чобанов: Срещата на посланиците от ЕС с Пеевски е срамна
Разследващият журналист се отказва от проекти с европейско финансиране
18.05 | 11:00