В Жеравна възраждат фолклора – слагат носиите в почивни и празнични дни 01.10 | 10:40

На общоселско събрание на 17 септември е било взето решение всички жители на село Жеравна да носят народни носии през почивните дни, на официалните празници и на големите религиозни празници.

Там са присъствали кметът на селото Иван Димитров, бившият кмет Лъчезар Германов, представители на хотелиерския и ресторантьорския бизнес.

Именно двамата кметове приведоха в действия решението, като се появиха с носии в Деня на независимостта на България и сложиха началото на интересната инициатива.

"Надявам се тази идея да си пробива лека-полека път, като целта ни е да се повиши интереса на туристите към Жеравна, каза пред репортер на БТА кметът на селото Иван Димитров. Хубаво ще бъде, ако ни подкрепят и други села в България, ние не искаме да я "патентоваме". Смятаме, че по този начин също ще се съхрани и възроди българският дух".

Той допълни, че си дава сметка за трудността на изпълнението.

"Сега е активен сезон - има работа по къщите, по полето. Съгласете се, че не е подходящо да се бере грозде с носия.

Втора причина е, че трудно ще се намерят автентични носии за всички. Част от запазените са похабени", коментира Димитров.

Той подчерта, че решението в никакъв случай не е задължително за всички жеравненци. Димитров призна също, че освен поддръжници, има и противници на идеята, като те са напълно свободни в избора си.

Димитров разказа, че в Деня на независимостта около двайсет души са се включили в инициативата и коментира, че са срещнали интерес от страна на туристите.

Според него обаче подобно облекло ще бъде много подходящо за персонала в къщите за гости и механите в селото, както и за музейните работници в общо четирите обекта в Жеравна.

"Носенето на народни носии в почивни дни и по празници в Жеравна ще придаде на селото допълнителен колорит и жизненост", каза в интервю за БТА Марин Кавръков, който е бивш областен управител на Сливен и един от инициаторите на Международния фестивал на фолклорната носия в Жеравна.

"Жеравна отново доказа, че е едно от местата в България, където е живо гражданското общество, смята Кавръков. Според него идеята е интересна като проявление на инициатива, която идва отдолу нагоре. Точно както бе създаден и Фестивалът на народната носия.

Жеравна е архитектурен паметник, където е запазена възрожденската архитектура, характерната "Камчийска" къща.

Тя се развива много добре в това направление за разлика от други такива селища като Боженци, Арбанаси и т.н., където колоритът постепенно се измества и затихва. ь

Жеравна се развива и като архитектурен и етнографски комплекс. Въпреки това сградите са мъртви - интересни, красиви са, но са неодушевени. Когато хората се облекат, както са се обличали преди 150 години, селото ще стане още по-атрактивно и интересно, смята Кавръков.

Носенето на народни носии ще бъде много подходящо за работещите в музеите, етнографските къщи, хотелите, ресторантите.

В Жеравна има 36 къщи за гости, което е много, защото дори в Сливенско няма толкова хотели, коментира той.

Кавръков подчерта, че носенето на носии не е задължително и това може да направи всеки, който иска и има възможност.

По думите му не трябва да се счита, че всички непременно трябва бъдат облечени със сукмани и потури.

"По време на Възраждането жеравненци са се гражданеели, обличали са се със старото градско облекло, по европейски, в така наречения стил "алафранга".

Нерядка гледка по онова време била по калдаръмените улици на селото да се срещнат кокони с атлазени рокли, пухени контоши, кожи и разкошни бижута", разказа той.

Кавръков допълни, че в Жеравна голяма част от хората разполагат с носии, като от една страна това се дължи на фестивала, а от друга - могат сами да си ги изработят. Някогашните жени-килимарки, работили в килимарската фабрика в Котел, разполагат и със собствени станове в къщите си, където тъкат килими, престилки и т.н. Голяма част от продукцията си хората продават в дните на фестивала като сувенири.

"Убеден съм, че хората няма масово да откликнат на подобно решение", това пък е различното мнение на етнолога от

Сливенския исторически музей Владимир Демирев, споделено пред БТА. "Това, което е изкуствено, отпада с времето", смята етнологът. Според него подобна инициатива трябва да се направи по потребност, а не от комерсиализъм.

"Това ли всъщност е най-удачният начин за утвърждаване на националната идентичност?", реторично попита Демирев. Като пример за твърдението си, че подобни масови инициативи трябва да възникнат от потребността на хората, той посочи великия Йовков, роден именно в Жеравна.

"Йовков е създал два мита, каза Демирев. Той ги е създал, защото по този начин откликва на потребността на хората и времето. Единият от тях е митът за Шибил, а другият - за бялата лястовица. Шибил е получил от Йовков ореола на герой и влюбен мъж за разлика от прототипа си - на разбойник и мразен от съселяните си човек.

Демирев посочи, че сам е бил свидетел на отклика на втория мит, като в далечната 1985 година в съседното село

Медвен е видял събрани множество хора, които очакват появата на бяла лястовица край водите на Камчия. Години по-късно там вече са се разпространявали предания за излекувани хора, след срещата с бялата лястовица.

Освен съмнението за изкуственост на инициативата, Демирев посочи и друг недостатък - автентичността на носиите. Според него няма понятие "национална носия", както и че в цялата картина липсва истинската жеравнеска, балканска носия.

В миналото съборът е бил свързан винаги с честване на светецът-покровител на селото, каза още етнологът. Съборът, който се прави през последните години в Жеравна ще се изчерпи и изживее, защото не е свързан с потребностите на хората, предполага той.