Ето причина да харесате класическата музика 29.08 | 10:12

Може да сте от хората, които с удоволствие си пускат класическа музика сутрин в колата и с интерес следят афиша на операта. Може и да сте онези, които винаги са странели от тази музика и сами не са сигурни дали ги привлича или отблъсква. Може и да сте твърдо убедени, че това не е вашата музика.

А не ви ли е любопитно дали пък няма да можете да видите и усетите тази музика по друг начин? Да пробвате да ѝ дадете още един шанс, ако досега не ви е докоснала?

Концертите с вход свободен на фестивала за класическа музика Фортисимо фест ви приканват да чуете класическата музика другояче.

Както и диригентът Максим Ешкенази, който е авторът на идеята за безплатните концерти, които поднасят на българската публика световноизвестни музикални произведения, български фолклор и музика от любими филми, изпълнени от утвърдени български и чужди музиканти и от бъдещи звезди.

По повод предстоящото турне "Музика под звездите", което ще премине през Бургас (30 август), Варна (1 септември), Пловдив (7 септември) и София (8 септември), потърсихме Максим Ешкенази, за да ни разкаже повече за желанието му да сподели музиката, която обожава, с другите.

Още със стартирането си Фортисимо фест си поставя за цел да преодолее границата между елитарното изкуство и широката публика. Възможно ли е класическата музика да стане масово изкуство?

Няма нужда да става масово, но поне да излезе от рамките на 4-те процента, които го слушат. 4% от световното население слуша класическа музика и това е много добре – означава, че имаме още 96% да завладяваме. Не, това не е целта – идеята е малко да излезем от тия рамки.

Малката публика, фактът, че е трудно разбираема – това ли прави класическата музика елитарно изкуство?

Не, според мен хората, които го изпълняват, го правят елитарно.

А дали не им се иска всъщност то да остане такова?

То винаги ще остане до някаква степен завоалирано и сложно, но моята задача е да го извадя от 4-те процента.

Каква е амбицията ви? Колко процента?

(Смее се) Няма да слагам проценти. Музиката е изкуство, което прави хората по-добри. Едно изкуство, което може да прави това, има за дълг да го прави. Значи, изкуството, с което аз се занимавам... след като е свършил концертът, ти се чувстваш по-чист, по-извисен и по-добър и затова аз го обожавам и искам да го правя колкото се може повече.

Това всякаква музика ли може да го постигне?

Честно да ви кажа, не съм запознат с всички музики, но музиките, с които аз съм запознат, определено имат тая сила. Особено музиката, която няма текст – тази, която наричаме абсолютна музика – тя директно, без да минава през мозъка, отива в сърцето и това е важното за мене.

И Арън Копланд, известният американски композитор, когото наричат бащата на американската музика, казва "Винаги повече ме интересува човекът, който не е ходил на концерти, отколкото критикът". До него искам да стигна.

Нужно ли е човек да положи специално усилие, за да хареса определен вид изкуство, в случая – класическата музика? Харесването не е ли въпрос на спонтанност, а не на положено старание?

Има два вида възприятие на изкуството – единия вид е когато веднага се влюбиш в този вид произведение – дали ще е театър, опера, музика или филм – веднага те обхваща и веднага те развълнува. Други произведения има, които гледаш ги веднъж, втори път, трети път и с времето ти стават по-разбираеми и по-обичани. Така че има и двата модела. И двата съществуват, и двата са правилни – всъщност няма правилен или неправилен.

Тоест да се опитаме да си дадем шанс да харесаме различната музика?

Понякога става от едно чуване. Аз си спомням за първи път, когато чух "Жар птица" от Стравински - това беше моментално моето най-любимо парче завинаги - тогава като дете.

По-късно чух "Пролетно тайнство" от Стравински и ми отне доста повече време, за да се влюбя, но пак съм еднакво влюбен и в него. Така че и двата модела съществуват. Но най-важното е наистина да даваме шанс - особено на изкуствата.

Вярвате ли, че дори човек, който да кажем до 40-50-годишна възраст не е харесвал класическа музика, може изведнъж да я преоткрие?

Естествено. Има една известна статия от Алек Болдуин, който казва, че е влюбен в класическата музика и в момента даже води предаване по радиото в Ню Йорк с класическа музика. И защо, как е станало това влюбване? Той явно винаги е имал афинитет към тази музика.

Първият път като съвсем млад е отишъл на концерт или е говорил с някой за класическа музика и е чул някакво произведение и се е обърнал към приятеля, с който е бил, и е казал "А, това е страхотно! Кое е това произведение?".

И неговият приятел е бил толкова сноб, че само, задето е питал кое е това произведение (то е било Пета симфония на Бетовен) му е пресушил ентусиазма на Алек Болдуин, който е дошъл 20 години по-късно, когато е разбрал, че какво значение има какво мислят хората за тебе, ако нещо ти харесва.

Тоест искам да кажа, че ето – узрял актьор в Америка се влюбва в класическата музика по-късно в живота си. Това са примери документирани. Сега, има хора, които рано започват, има хора, които по от късно се влюбват. Музиката е музика. Тя или ти говори и ти казва нещо, или не ти казва нищо. А трябва да ѝ дадеш шанс някой друг път в живота си. Пак.

А какво мислите за човек, който казва, че харесва "всякаква музика"?

Ами аз наистина нямам предразсъдъци. Минал съм през различни периоди от живота си – ходил съм в едни от най-добрите училища за музика – Софийско музикално училище, което наистина е невероятно добро училище, сега от перспектива го виждам това, Софийската консерватория, която е едно невероятно добро музикално заведение – световно, Университета в Южна Калифорния.

Минал съм през доста заведения, в които се преподава т. нар. елитарно изкуство и съм установил, че за мене музиката е музика. Дали идва от Индия, от Африка, от Европа – тя си е музика за мене и аз я обичам.

Значи не си избирате приятели според музикалните им предпочитания?

Аз не гледам приятелите в музиката откъде идват, ами какво им харесва в момента. Моята музикална снобщина отдавна отдавна е умряла.

Какво ви отказа от нея?

Първо, аз идвам от тая сфера на музикалната снобщина – много специализирана, в семейство на музиканти, и така нататък.... Както и с хората, и с расите, и с всичко - музиката и всички заедно живеем на една малка планетка Земя и просто съм над тия неща в момента.

И за да се върнем към фестивала - за кого е предназначен Фортисимо фест? Кой може да се чувства поканен?

Поканени са меломаните на класическата музика, поканени са хората, които са се докосвали до някаква степен до класическата музика и искат още да научат и са поканени всички хора, които никога досега не са се докосвали до тази музика, за да дойдат и да видят тая магия, в която ние вярваме, обичаме и за която умираме.

***

Освен традиционните вече концерти от турнето "Музика под звездите", Максим Ешкенази и фондация "Америка за България" организират и две интересни инициативи, отново свързани с популяризиране на класическата музика.

За втора година "Фортисимо в клас" ще се проведе в 32 училища в България, които са поискали да участват в програмата. В девет интересни урока професионални музиканти от Софийското радио, Софийската филхармония и Софийската опера представят пред учениците всякакви инструменти по забавен начин и освен това им позволяват да ги изпробват.

През март обучението завършва с концерт с участието на Веско Пантелеев-Ешкенази и Любо Нейков като водещ, на който се събират всички деца от всички випуски.

За първи път тази есен ще тръгне програмата "Фортисимо фамилия", която е предназначена за родителите и техните деца на възраст между 5 и 12 години и има за цел да ги запознае по завладяващ начин с класическата музика. Програмата включва серията от осем концерта, които обединяват елементи на концерт, лекция и театрално представление. Единствено те ще са с вход, но той ще бъде на символични цени.