На Трапезица не са живели боляри - българските аристократи 22.08 | 13:23

"Мненията, че на Трапезица са живели боляри, са прашасали, но все още ги пишат в учебните програми", заяви археологът Константин Дочев, цитиран от Север.бг.

Екипът на Константин Дочев (заедно с още два археологически екипа) започна поредните разкопки преди десетина дни на хълма.

"Възложено ни е конкретно да проучим терените на крепостта Трапезица, която беше много загадъчна, мистична и непроучена. Площта е 67 дка, а целият резерват е 150 дка. През 1901 г. княз Фердинанд е финансирал разкопки, при които са разкрити 17 църкви, в които още са личали стенописите на някои от тях.

Трапезица е бил достъпен както за християнското население, така и за турското. Имаме сведения, че са идвали възрожденци и са търсели старини. В момента разкриваме строителни срутвания с големи кухини, което говори, че както се е срутила стената, никой не я е пипал до сега - близо 650 години - за един дълъг период Трапезица обрасва.

Долмова и другият колега разкриха части от жилищен квартал около църквата. Долмова даже разкри малко по-голямо жилище на знатен човек, но не болярин. По-знатните хора са имали винаги къщи извън града. Имаме и скелети, но по тях не личи богат ли е бил, беден ли е бил, темерут, шегаджия, любовчия или праведен човек - душата вече има кой да я претегля", коментира Константин Дочев.

Скелети и кости стоят като датировъчен елемент, след което ще бъдат прибрани за проучване от морфолог и антрополог. Ще се направи и символичен общ гроб, ще се освети и ще се хвърли по някоя стотинка, да се знае след време, ако някой ги намери, да не измисли някоя щуротия, подчерта Дочев. 

"В сравнение с Царевец и другите крепости, Трапезица е много добре запазена - има хубава суперструкция (градежа над земята, над основата). Заедно с жилищните квартали, които се обособяват предимно около крепостната стена (използва се външната стена за четвърта), се изграждат още 17 църкви. По-голямата част от тях са от XIV век", уточни археолога.  

За разлика от Царевец няма жилищни квартали около тях, а има пространство, което довеждало до друга мисъл - че до определена степен Трапезица от чисто военна крепост през XIV век става и едно поклонническо място, наред с мощите на св. Йоан Рилски.

Константин Дочев отхвърли мита, че името на Трапезица идва от понятието "маса, трапеза", тъй като приличала на такава, като се погледне отвисоко. Не трябва да се вярва, защото Трапезица е много стръмна. Около 50 метра е денивелацията. Крепостта е била обитавана от т.нар. "трапезити". Това е българско местно население, което има задачата да брани кръстопътя - тук се разделят паралелният път към Балкана, за Tревненския проход, за Шипченския проход, за Хаинбоаз. Те получават някаква заплата, но не плащат големи данъци. Това са трапезитите.

"Заради важното стратегическо място към края на XII век, по времето на Мануил I Комнин, освен Царевец, където е административната власт, Трапезица се укрепява наново със солидни крепостни стени (опус квадратум), които сега разкриваме и на които колегите идват и се чудят.

Това е първото оригинално стълбище. Всичко на Царевец е измишльотина. Виждате как при портата са направили калдаръмче, с каналче да се оттича водата, скалите са насечени", показва Дочев. "Не е употребена нито една тухла - само камък, камък и камък. Много опитни български строители са ги правили", допълни той.

"Много камъни са дърпани през годините, но хубавото е, че стената е много здрава - дърпали са, вадили са, но не са успели да извадят всичко. Така че от външната страна лицето е по-слабо запазено, но както виждате лицето вече се хвана и започна да се очертава много голяма кула, която и мен ме изненадва по размери".

Миналата година, наред с многобройните фрагменти от керамика, екипът е намерил много интересни кости от европейски бизон. При сегашните разкопки ареолозите са открили масова керамика, т.нар. "търновско сграфито", медни монети и много животински кости. Последното свидетелства за това, че положението на народа не е било много тежко - хапвали са си здравата, шегува се археологът.

Намерили са и праисторическа керамика, от която излизат още находки - от ранножелязната епоха - това е от периода IX-VII век, т. е. по времето на Омир. А тракийското селище тука се засича от края на бронзовата епоха - времето на Троянската война. От там няма хиатос (прекъсване) до VII век след Христа - около 1 800 години.

При разкопките се разбира, че стената отвътре няма никакви съоръжения, а има такива отвън. Докато разговаряхме, работниците откриха късен зид на долепена сграда  - от последния период на обитаването на Трапезица, предположи Дочев.

Идеята е да се възстанови Източната порта, за да може цялата обсервация, която се наблюдава отсреща и от площад "Иван Асен", да бъде включена в спектакъла "Звук и светлина".

Заради малкото средства са малко и хората, затова екипът ще направи само малки разкопки по протежението на стената, наречени сондаж, за да се види профила - ще стигнат до скалата и ще отбележат какви са напластяванията. А догодина, ако им дадат средства, ще се върнат пак обратно на Трапезица.