Вселената на (не)възможното 26.04 | 10:45

Съществуват ли паралелни светове и къде да ги търсим?

От iNews.bg

Каквото и дълбоко впечатление да създават паралелните вселени и порталите в други измерения, все пак се изискват неопровержими доказателства за тяхното съществуване.

Както отбелязва астрономът Кен Кросуел, "другите вселени са като опияняваща напитка – за тях можеш да кажеш всичко, което си поискаш, и никой не може да ти възрази, тъй като никой не ги е виждал", пише Мичиу Каку в книгата си "Паралелни светове".

Двадесет години преди Айнщайн да създаде общата теория на относителността Хърбърт Уелс е излагал мисли за вселени с изкривени повърхности: "Тяхната геометрия се отличава от нашата, тъй като тяхното пространство е изкривено така, че всичките им плоскости представляват цилиндри; техният закон за привличането не се съгласува със закона за обратните квадрати, а основните им цветове не са три, а двадесет и четири."

Изминал е повече от век, откакто Уелс е написал това и днес физиците разбират, че в паралелни вселени наистина може да съществуват нови физични закони с различни елементарни частици и взаимодействия.

Представяйки си квантовата Мегавселена, се сблъскваме с вероятността, че наши паралелни копия, живеещи в различни квантови вселени, притежават идентичен генетичен код, в преломни моменти от живота нашите възможности и мечти могат да ни поведат по различни пътища, което води след себе си различни жизнени истории и различни съдби.

Теорията за множествените светове, предложена през 1957 г. от Хю Еверет, е най-необичайната. Според нея Вселената непрекъснато се раздробява и образува Мегавселена, състояща се от множество вселени. В една вселена имаме мъртва котка на Шрьодингер, в друга – жива.

Такъв подход може да се формулира по следния начин: вълновите функции никога не колапсират, те просто се разделят. Котката е едновременно жива и мъртва поради това, че Вселената се е разделила на две. В едната вселена тя е мъртва, а в другата е жива.

Както казва Мичиу Каку, във всеки момент от времето Вселената се разделя на две, ставайки звено от безкрайна поредица разделящи се вселени. Съгласно този сценарий всички вселени са възможни, всяка от тях е също толкова реална, колкото и всяка друга. Хората, живеещи във всяка вселена, могат да твърдят, че именно тяхната вселена е реална, а всички останали са въображаеми или неистински.

Тези паралелни вселени не са ефимерни призрачни светове, във всяка вселена ние виждаме толкова реални и обективни твърди предмети и толкова реални и обективни конкретни събития, както и във всяка друга. Това означава, че хората, починали в нашата вселена, в друга може да са живи. И тези починали хора са готови да твърдят, че именно тяхната вселена е истинска, а нашата (в която те са мъртви) е измислена.

В такава картина на света Айнщайн и досега живее в една от вселените. Но ако наистина е жив някъде, то защо не можем да се срещнем с него? Защо не можем да се докоснем до тези паралелни светове? Освен това някои от тези вселени може да са мъртви и безжизнени, а други да изглеждат точно като нашата, с изключение на някой определящ фактор.

В една вселена ние все още живеем в Нютонова вселена, а в друга се опитваме да създадем теория на всичко. Тези две вселени се разотиват достатъчно далече, но първоначално ги е разделило едно миниатюрно квантово събитие. Така че не съществува "стена", отделяща квантовия свят от макрокосмоса и странността на квантовата теория съвсем реално може да влезе в нашия "здравомислещ" свят.

Вълновите функции никога не колапсират – те безкрайно разделят Вселената на паралелни реалности. Парадоксите на квантовия свят (например способността на котката да бъде едновременно жива и мъртва, да присъства на две места, да изчезва и да се появява на друго място) влизат и в нашия всекидневен живот.

Но ако вълновата функция постоянно се разделя, пораждайки нови вселени, то защо не можем да попаднем в тях? Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг казва, че това е като да слушаш радио в хола. Стотици радиочестоти от цял свят едновременно изпълват стаята, но вашият приемник е настроен само на една честота.

С други думи, вашето радио е "некохерентно" с всички останали станции (кохерентност е състояние, при което вълните вибрират в унисон. Декохеренция – когато вълните започват да изпадат от фазите и вече не могат да вибрират в унисон).

Съществуват и други честоти, но вашият приемник не е в състояние да ги улови, тъй като техните колебания са "декохерирани" от вашите. Точно по същия начин вълновите функции на мъртвата и живата котка на Шрьодингер могат с времето да декохерират.

От това следват невероятни изводи. В собствения си хол ние съжителстваме с вълновите функции на динозаврите, пиратите, извънземните и чудовищата. Но за щастие дори не подозираме, че делим едно пространство с тези странни обитатели на квантовото пространство, тъй като нашите атоми не се колебаят в унисон с техните. Паралелните светове съществуват не някъде далече, неизвестно къде, те съществуват в нашия хол.

Физици и астрономи от цял свят строят хипотези как може да изглеждат тези паралелни светове, какви закони действат в тях, откъде са произлезли и как, в края на краищата, загиват. Възможно е паралелните светове да са пустинни и да не съдържат жизненоважни компоненти. Но е възможно и те практически да не се отличават от нашата Вселена и да са отделени от нея само от едно съществено събитие, което е станало причина за техните различия.

Според някои физици, ако някога животът в съществуващата Вселена стане невъзможен поради нейното остаряване и изстиване, може да се случи така, че човечеството да потърси убежище в друга вселена.

Има ли доказателства за съществуването на паралелни вселени и къде да ги търсим, можете да разберете в Мегавселена.

Водещи

Най-четени