Българи и македонци заедно почетоха паметта на Мара Бунева 14.01 | 11:19

Стотици македонски и български граждани заедно сведоха глави пред подвига на Мара Бунева, разстреляла в Скопие от сръбския мъчител Велимир Прелич, а след това починала от своите рани. Вчера се навършиха точно 90 години от събитието в центъра на македонската столица. Панихида в нейна памет бе отслужена от български и македонски свещеници в църквата "Свети Димитър" в Скопие. Бяха положени венци на лобното място на Мара Бунева близо до Каменния мост край река Вардар, предаде БГНЕС.

Честванията се организират от Българския културен клуб в Скопие. Сред гостите от България се открояваха основно активистите и симпатизанти на ПП "Възраждане”, предвождани от лидера на партията Костадин Костадинов, както и представители на други по-малки патриотични организации. Костадинов отбеляза и отдаде дължимото на живота и делото на Мара Бунева. Той изтъкна и положителните стъпки в политиката на двете страни, насочени към сближаване на България и Македония.

Мара Бунева е родена в град Тетово през 1901 г. Учи в гимназията в Скопие, а след края на Първата световна война се премества в София, където завършва висшето се образование. Омъжва се за офицера от българската армия Христо Хранков. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО. Започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи. На 13 януари 1928 г. Бунева убива в центъра на Скопие на Каменния мост на река Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите. Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация. Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, смелата жена отговаря: "Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си."

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб.