Дали българският език ще бъде признат в Украйна - зависи от самите българи там 08.08 | 15:46

Законът за държавната политика в областта на езика, който вече втори месец вълнува украинското общество, премина през гласуване в парламента и в момента очаква само подписа на президента.

Текстът на закона обаче предизвика изключително много дискусии – както между политическите партии, така и в медиите, а опозицията организира редица протести с твърдението, че законът представлява заплаха за украинския език, че възстановява господството на руския. Чуха се дори и обвинения за държавна измяна.

Основният проблем е, че със закона се легализира т.нар. регионален език или език на малцинствата. Регионалният език ще може да бъде използван в региони, където съответното малцинство е над 10% от населението.

В самия законопроект се изброяват общо 17 такива езици, като сред тях е и българският. Останалите са: беларуският, арменският, гагаузкият, идиш, кримотатарският, молдовският, немският, новогръцкият, полският, ромският, румънският, словашкият, унгарският, караимският и кримският.

Според конституцията на страната единственият официален език е украинският. В същото време обаче президентът на страната Виктор Янукович, още по време на предизборната си кампания, обеща да направи руския език втори официален език в страната, а дискусионният закон беше внесен от Партията на регионите.

Според последните публикации в украинските медии най-вероятно президентът ще подпише закона, като след това внесе предложение за промени в него. Тези предложения ще целят туширане на притесненията за украинския език и ще предвиждат създаване на специална програма за развиване на официалния език на държавата, включително и комисия, която да следи за изпълнението на програмата.

Дискусията в украинските медии, както и сред политическите партии, обаче се основава преди всичко върху "емоциите" на украинците спрямо руския език. Почти никъде не може да се види засегнат проблема с останалите езици.

В интервю Вадим Колесниченко, автор на закона, обясни, че законопроектът касае пряко образователната система, тъй като съответният регионален език ще може да се установи като основен в дадено училище, ако родителите на децата изявят желание за това.

Украинският закон поставя редица въпросителни, въпреки че все още не е влязъл в сила. На практика с него българският език, използван от над 130 000 бесарабски българи в Украйна, може да придобие статут на регионален език и да влезе като език, на който се провежда образование в училищата.

Всичко това обаче само може да стане. Все още не са излезли подзаконовите нормативни актове, които уреждат приложението на закона, а и самите българи там трябва да заявят желанието си да използват българския език. Това уточни пред inews.bg Райна Манджукова, самата тя бесарабска българка, бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина и съучредител на Асоциацията на българските училища в чужбина. По думите й законът може да внесе качествена разлика в живота на българската общност и това би било добре да се използва. Но въпросът не е еднозначен и не всичко опира до закони и нормативи.

"Важен е въпросът за самосъзнанието на самата общност и това трябва да бъде приоритет българските организации там", обяснява Манджукова. Много от семействата и в момента не се възползват от възможностите, които дават законите, за да се обучават децата им на български език. Български език в повечето случаи се учи факултативно, а семействата избират украински или руски, тъй като смятат, че децата им знаят български, щом го говорят в семейството си.

Райна Маджукова признава, че българската общност в Украйна е една по-скоро "инертна общност", въпреки че е запазила съзнанието си за националните си корени. Не по този начин могат да се характеризират други малцинствени общности, като унгарската и молдовската, които дори и до този момент пазят традициите си и кръщават децата си с типичните имена. За тях Манджукова е убедена, че ще се възползват от възможностите, които предлага новият закон, и ще затвърдят позициите си в пъстрата малцинствена карта на Украйна.

Това обаче не е сигурно, че ще се случи сред българската общност и тук би трябвало точно организациите в Украйна да въздействат. Естествено, тези организации може и трябва да бъдат подкрепени от Българската държава, но деликатно и с дългосрочна визия, както това се случва сред останалите общности.

Според Манджукова и до този момент България се затваря очите и се прави, че българска общност в Украйна няма. Факт е, че и до този момент никой в България не е коментирал дори закона, който се приема в Украйна.

Освен това за приложението на този закон има и друг важен момент, който зависи от поднормативните актове, които ще излязат. Райна Манджукова уточнява, че е важно при определяне на регионалните езици кое административно разделение ще бъде взето под внимание – на област или на район. При административна единица "област" може и съответното малцинство да не събере изискуемите от закона 10%, но при "район" това да се случва.

Според Манджукова в самата Украйна спорът покрай Закона за езика се преекспонира и то предимно с крайни аргументи. В центъра на вниманието всъщност се поставя противопоставянето украински – руски език, а в същност в Украйна има над 100 малцинствени групи. За техните езици, някои от които ще станат също регионални, противниците на закона изобщо не се и сещат и така всъщност се подменя същината на спора. Самият нов закон, според Манджукова, не подрива статута на украинския език, който си остава държавен и е достатъчно защитен законодателно.

Но новият закон може да промени статута на някои от езиците на малцинствата, а това означава и на българския език и култура в Украйна, които са оцелели повече от два века.

По официална статистика от 2011 година бесарабските българи в украинската област Буджак, са около 129 000 или около 21% от общото населението. В областта живеят и около 25 000 гагаузи, които са тюркоезично българско населението.

Българите са състредоточени предимно в районите: Болградски, Арцизки, Тарутински, Измаилски и Саратски - 10 000.

В процентно отношение към 2001 година българите са мнозинство в Болградски район - 61%, и значителен дял от населението в Арцизки - 39% и Тарутински район – 38%.

Българите се преселват като бежанци от Османското робство в земите на днешна Украйна в края на 18-ти началото на 19 век. С Указ на руския император Александър І на българите е разрешено да се настаняват в пустинните степи на Бесарабия.

Исторически, духовен и културен център на българите се явява днешния град Болград. В началото на годината именно в град Болград от пожар пострада символа и светилото на българите в областта - изгоря куполът на Спасо-Преображенския събор.