И Германия се тревожи какво да прави с българските емигранти 22.02 | 11:58

След като Великобритания започна да дискутира какво ще прави с вълната от емигранти от България и Румъния, която очаква да я залее след падане на ограниченията, и от Германия започнаха да се чуват гласове, които повдигат въпроса.

Все още обаче никой не може да посочи разрешение за ситуацията, а от началото на 2014 година ограниченията за пребиваване на територията на ЕС за българи и румънци падат.

Германски градове се сблъскват с проблема на растящия приток от емигранти от България и Румъния. Повечето от тях принадлежат към етническите малцинства на синтите и ромите, т.е. на циганите, пише News.Balt.

"Проблемните блокове" или "проблемните небостъргачи" – това название вече се е наложило за жилищни сгради в град Дуисбург, област Северен Рейн-Вестфалия. Във всеки един от тях са се засилили около и над 300 емигранти от Румъния и България. Те са в постоянни конфликти с жители от съседните сгради.

Емигрантите не са склонни да спазват германските закони – само за 2012 година полицията е завела повече от 350 дела с един такъв "небостъргач" в Дуисбург. А такива има и в Берлин, и във Франкфурт на Майн, и в други големи градове в Германия. 

Това са бежанци от мизерията – така политически коректно наричат германските медии преселниците от Румъния и България. Синти и роми са названия също политически коректни, но ако попиташ самите мигранти дали са такива, те с недоумение вдигат рамене и отвръщат, че са цигани, пише още изданието.

През 2007 година в Германия са намерили убежище от недоимъка около 64 000 емигранти от България и Румъния. През 2011 година те вече са 147 хиляди. Само в първата четвърт на 2012 година спрямо предходната вълната на бежанците се е увеличила с 24%. На практика обаче и никой не знае колко от тях са етнически цигани.

За местните власти важно е разделението на емигрантите според нивото на образование. Прекрасно в германското общество се интегрират лекари, медицински сестри, хора с висше и професионално образование.

Сред емигрантите от Румъния и България има голям брой именно такива, а Германия се нуждае от специалисти, подчертава представителя на германското правителство по въпросите за правата на човека Маркус Льонин.

Но основна част от емигрантите от тези страни представляват "бежанци от мизерията". Мнозинството от тях нямат никаква професия, а много са просто неграмотни. Върху този проблем акцентират от Асоциацията на германските градове. Тези хора са бреме за градовете, тъй като са дошли, за да се възползват от социални придобивки и затова местните власти се стремят да ги депортират обратно от страните, откъдето са дошли, обясни и самият министър на вътрешните работи на Германия Ханс-Петер Фридрих.

България и Румъния са членове на Европейския съюз и техните граждани се придвижват в рамките на съюза, без да имат нужда от издаване на визи.

Действително за българите и румънците има в сила все още редица ограничения при избор на място и държава за постоянно жителство. В Германия те могат легално да пребивават до три месеца. След това, за да получат разрешение за временно жителство, те трябва да представят документ за постоянна работа.

А да се провери истинността на документите е трудно. Много от емигрантите решават да се регистрират като индивидуални предприемачи, въпреки че многодетни семейства живеят единствено с детските надбавки. От 1 януари 2014 година се очаква за Румъния и България всички ограничения обаче да паднат – това означава, че само след една година "бежанците от мизерията" ще могат напълно свободно да избират страната, в която искат да живеят.

А според законодателството местните власти са длъжни да осигуряват образование и медицинска грижа за всички деца на емигрантите, дори и те самите да нямат медицински и социални вноски и застраховки. Само град Дуисбург отделя 19 милиона евро годишно за такива разходи.

"Повечето то тези емигранти не знаят нито една дума на немски език. С много от тях се налага да започнем от нулата и е нужен цялостен пакет от мерки", признава в интервю за Дойче Веле Лейла Езмал, ръководител на дирекцията за интеграция в Дуисбург. Градът осигурява образование за децата, медицинско обслужване и професионално обучение за възрастните.

Хората напускат родните си места не от добро, не защото животът там е добър. Доскоро ромите от Румъния и България се запътвали към по-топлите страни – Италия и Испания. Икономическата криза обаче промени направлението на потоците бежанци и в момента най-много от тях се запътват към Германия.

Да се намери квартира без документ за постоянни доходи е трудно. Затова и редица спекуланти се възползват от кризисната ситуация и изнудват емигрантите, предлагайки им мизерни условия в полуразрушени сгради. Има организирани и цели криминални банди, които организират потока от бежанци. В крайна сметка много от тях се оказват хванати в капана на проституцията, просията и битовата престъпност.

Съвсем скоро от Синдиката на германската полиция предупреди чрез медиите гражданите, че в големите градове на страната са се появили отново знаци по пощенските кутии и вратите, които напомнят знаците на подземния свят, забравени от десетилетия. Чрез тях просяци и крадци се предупреждават за обстановката – богат или беден дом, зло куче, вече претарашено.

Полицаите препоръчаха на гражданите, ако видят такива знаци във входовете си, веднага да се обадят в районното управление.

Според доклад на местните власти в Дуисбург, освен че такъв приток на емигранти товари бюджета, променя и дългосрочно социалната карта на Германия. Допълнително на това активизира крайно-десни формации, които се опитват да използват ситуацията за собствените си идеологически цели.