Капитанът се сбогува, да влезе треньорът 13.01 | 11:43
Владимир Николов се оттегли от националния отбор на България
Сякаш няма сила, която да извади Владимир Николов от залата. С това усещане и с тази надежда сякаш живяха българите, запалени по волейбола от завръщането на капитана за европейското първенство в София. Това усещане бе пропило стените и на "Макс Шмелинг Хале” в Берлин в деня на официалното сбогуване на Владо с представителния тим.
В този ден той дори не игра. Но беше по екипа с любимия си номер 11. Все пак е капитанът. България загуби с 0:3 гейма от Франция и приключи пътя си към Рио край Берлинската стена. Но голямата загуба в този ден е тази на Владимир Николов. Той изгледа мача от скамейката. Тоест загубата от Русия с 1:3 на 7 януари 2016 г. се оказа последната среща в кариерата на 38-годишия Николов. През целия 8 януари той е с мисълта за приключването на този том от живота му. А накрая не му се излиза от залата. Първо стои изправен насред игрището и говори с хора от щаба и от федерацията. От време на време поглежда към тавана на залата. Сякаш търсещ пролука във времето, за да скочи и да се върне 20 години назад и отново тепърва да изпитва трепетите от обличането на фланелката на България. Българската агитка в Берлин започва да скандира "Владо Николов”. Капитанът тръгва през игрището. Крачи някак мъчно. С наведена глава. Тежи му тъгата. Мъчи го носталгията. Но щом се приближава до бяло-зелено-червените знамена, усмивката му се връща. Да, това е сбогуването му с българските фенове, но той пак е на мястото, на което се чувства най-добре - сред тях. Започва дълго раздаване на автографи и снимки. Образува се огромна бяло-зелено-червена колона по стълбите на "българския” сектор...
"Българската опашка" за автографи и сбогуване с капитана.
Минава време. Сякаш всеки човек в залата иска да размени няколко думи с Владо. Разпитват го французи, руснаци, финландци... Той е доволен. Стои си в залата и е по екип. Ако само в залата нямаше следващ мач, сигурно би стоял там с часове. Заради онова усещане, което до този момент е било животът му. И ако след олимпиадата през 2012 г. Николов е знаел, че един ден все пак може и да се завърне пак с екипа на България, сега е напълно наясно и казва осъзнато "Времето ми изтече”.
И все пак знае, че един ден ще се завърне пак сред българската публика и отбора, но като лидер с други функции. "Волейболът е единственото, което мога да правя добре.” В това изречение на Владо Николов се крие и миналото, но и бъдещето. И тъгата, и радостта. Кариерата на волейболиста приключи. Капитанът си отива. Да влезе треньорът!
Водещи
-
Оценки за постижения: Ще има ли входно и изходно ниво в детските градини?
„В тази си възраст всяко дете е на различен етап, което е напълно нормално. Такъв тип...
20.05 | 14:59
-
Изборите „2 в 1“: ЦИК с насоки как могат хората с увреждания да гласуват
Избирател с увредeно зрение или със затруднения в придвижването може да гласува и в избрана от...
20.05 | 14:45
-
Ивет Горанова разкри за конфликт с федерацията по карате
Олимпийската шампионка от Токио 2020 призна, че не е сигурна дали ще се върне към спорта след...
20.05 | 14:30
-
Новата седмица ще изненада приятно представителите на пет зодии
Тези късметлии най-накрая ще чуят добри новини и ще разберат, че животът им скоро ще се...
20.05 | 14:15
Най-четени
-
Нова магнитна буря ще удари земята вечерта на 20 май
Според експертите вероятността от магнитна буря се оценява на 35 процента. Очаква се да...
20.05 | 10:30
-
Пореден случай на дете зад волана
Момче шофира по път във врачанско село, а на седалката до него майка му снима видео и го...
20.05 | 09:45
-
Полицейски инспектор бе задържан миналата вечер с група иманяри 2
На мястото са обискирани 2 автомобила, с които се придвижвала групата, там са намерени лопати...
20.05 | 12:14