Как да се спасим от смъртоносен астероид? 16.11 | 19:58

Близко преминаване на астероида 2005 YU55 миналия четвъртък (10 ноември) разбуни духовете и накара мнозина да се зачудят дали човечеството е способно в бъдеще да открие навреме и да отклони смъртоносен астероид, който се е насочил към Земята.

На концептуално ниво съществуват различни методи за промяна на курса на астероида. Кой от тях обаче би бил най-ефективен и безопасен?

Преди да отговорим на този въпрос, нека обсъдим каква точно опасност ни грози. Учените определят като "Близък до Земята обект" (NRO) всеки астероид или комета, чиято орбита пресича пространството в радиус от 195 млн. км от орбитата на Земята. Част от тези небесни тела пътуват с нас от милиони години, като периодично пресичат орбиталния ни маршрут. Ако обаче някое от тях застане на грешното място в грешното време, то може да предизвика катастрофа с планетарни размери.

Днес астрономите по целия свят работят усилено, за да засекат всички NRO, които са с диаметър над един километър. Скалите, които са с размери над този, могат да доведат до изчезването на цивилизацията, каквато я познаваме. Дори астероиди с диаметър от 140 метра биха предизвикали регионална катастрофа, която да причини смъртта на милиони хора, ако космическият "гостенин" попадне в гъстонаселен регион.

До 3 ноември 2011 г. учените са засекли общо 8 421 близки до Земята обекта, като около 830 от тях са с размери над един километър, а 1 262 астероида са квалифицирани като потенциално опасни.

Последните резултати, които НАСА получи с помощта на апарата WISE, показват, че около нас могат на теория да преминат общо 19 500 обекта със средни размери (диаметър между 100 и 1 000 метра). Повечето от тях чакат тепърва да бъдат открити, така че на астрономите им предстои още много работа.

В случая когато говорим за превенция от астероиди, не става въпрос за сценарий тип "Армагедон" и "Смъртоносно влияние". Днес просто не съществува начин да спрем насочил се към Земята голям астероид, на който му остават няколко месеца до сблъсъка. С други думи спасението на планетата в тези филми не е нищо повече от художествена измислица.

Ако обаче знаем за грозящата ни опасност няколко десетилетия по-рано, то нещата изглеждат по-различни. И така, какви са измислените досега методи за справяне с опасността? PhysOrg.com представя няколко от най-обсъжданите проекти:

Ядрени оръжия 

Повечето холивудски сценарии залагат на този вариант, който макар и да изглежда примамлив, има своите сериозни недостатъци. Според космическия ветеран от мисиите "Аполо" Ръсти Швейкарт, ядреният удар може да разбие астероида на по-малки късове, които да се окажат дори по-смъртоносни, отколкото целия астероид. Тук възниква и проблемът с риска при изстрелването на ядрените ракети, които могат да аварират и да паднат, предизвиквайки ядрена експлозия или най-малкото радиоактивно замърсяване.

Това мнение обаче не се поддържа от доклада на американския Национален център от 2010 г. в който учени смятат, че ядрените оръжия са единственият практически метод за разправа с големи астероиди или като резервен вариант при по-малките, ако другите методи не сработят.

Съществува и трети вариант за използването на ядрени оръжия, който включва взривяването им в близост до астероид, което ще изпари част от повърхността му. Отделеният по този начин материал ще тласне обекта в обратна посока и така ще го отклони от курса му към Земята. Анализи сочат, че този метод би бил 100 пъти по-ефективен от директното поразяване на астероида.

Соларни платна 

В сравнение с ядрените бомби соларните платна са доста по-елегантен вариант за решаване на проблема. Проектът на американския физик Грегъри Матлоф предвижда използването на система от две платна. По-голямото от тях ще събира слънчевата енергия и ще я препраща към по-малкото, което от своя страна ще я концентрира във високоенергиен лъч. Насочен към астероида, този лъч ще изпарява част от повърхността му и така ще образува реактивен поток от частици, който ще изтласка космическия натрапник далеч от Земята.

Завръзване 

Този нестандартен метод е предложен през 2009 г от Дейвид Френч – аерокосмически инженер от Държавния университет на Северна Каролина. Френч предлага към астероида да бъде привързан баласт с въже. По този начин ще бъде изместен центърът на тежестта на космическата скала, което ще промени курса ѝ.

"Рояк" от огледала 

Принципно проектът на Планетарното общество не се различава от проект номер 2. Разликата е, че при него не се разчита на две соларни платна, а на множество малки летящи апарати, всеки от които е снабден с рефлекторно огледало. Всеки от апаратите може да насочи прецизно отразената слънчева светлина в обща малка точка от повърхността на астероида, създавайки позната вече струя от изпарена материя.

Лазери

Проектът на Университета на Алабама в Хънтсвил включва извеждането на лазерен генератор в Космоса или разполагането му върху бъдеща база на Луната. Системата ще генерира лазерен лъч (или система от лъчи), който, подобно на представените по-горе системи от огледала, ще изпарява част от астероида и ще го избутва настрани от смъртоносния му път.

Пластмасови опаковки

 Тази изключително нестандартна идея включва използването на сателит, който да опакова астероида в отражателно фолио. Така повърхността му ще започне да отразява частиците от слънчевия вятър, вместо да ги поглъща. Това ще позволи на слънчевото налягане да промени траекторията на астероида.

Масови отклонители

Идеята включва използването на множество машини, които трябва да кацнат върху астероида, да започнат да копаят в него и да изхвърлят изкопаните парчета в определена посока с помощта на релсово електромагнитно оръдие. Ефектът, приложен за определен период, би променил хелиоцентричната скорост на астероида и сблъсъка би бил избегнат.

Други идеи включват прикачването на стандартен ракетен мотор към астероида, изстрелването на йонен лъч и дори боядисването на повърхността му в тъмни или светли цветове, така че той да абсорбира или излъчва слънчевата енергия, която да го отклони от курса му. Независимо от използвания метод, усилията за ефективната защита на Земята няма да сполучат, ако не са плод на обединените усилия на държавите, коментира Ръсти Швейкарт.