Месопреработвателите искат постоянни правила в отрасъла 02.11 | 10:34

Всеки производител да декларира коректно към потребителите и държавата съставките, които влага, настояват в бранша

От Любомир Тасев

Българските месопреработватели настояват за постояннодействащи правила в бранша, заяви пред БТА Антон Костадинов - собственик на месопреработвателна фирма.

Необходимо е всеки производител да декларира коректно към потребителите и държавата съставките, които влага и в това няма нищо страшно, коментира Костадинов. Според него първоизточник на всички проблеми е фактът, че "в България никой не говори отговорно за химията на храните".

"Напротив - безотговорно се разпространяват неистини за съдържанието на колбасите. Затова въвеждането на ясни и точни правила би било прекрасно за производителите", твърди Костадинов, добавяйки, че проблемът е злободневен за всички видове храни.

Стандартът "Стара планина", реализиран като съвместен проект между Асоциацията на месопреработвателите и Националната ветеринарно-медицинска служба тепърва отново ще бъде дискутиран, коментират специалистите. Според месопреработвателите в съществуващия му формат стандартът предполага само регионална търговия. При пет дни трайност на продукта, за реализация практически остават три дни. По данни на бранша два дни се губят за производство, преминаване през логистичния център и доставка до магазините.

"Сега трайността идва не от вложените съставки, а от средата, в която продуктът се съхранява", коментира Антон Костадинов.

Месопреработвателите приемат да окажат помощ за създаването на референтна лаборатория. "Мислим в тази посока. Възможно е да се ползва и съществуваща лаборатория, защото в България има достатъчно изследователски звена, които търсят работа", каза Костадинов.

Родните месни продукти, включително и "Стара планина" всъщност се произвеждат от европейско месо - внос предимно от Германия и Дания. В страната ни няма производство на индустриални заготовки. Липсва структурното звено между животновъдните ферми, кланиците и месопреработвателните предприятия, обясняват експертите.

След 1990 г. в България добивни предприятия не се изградиха и те няма да се появят докато в страната липсва доктрина за развитие на селското стопанство и преработващата индустрия, категоричен е Костадинов. Поради тази причина според него в България се внасят меса.

Месопреработвателите считат своя бранш за най-български - 95 на сто от фирмите са местни. През последните 10-15 години брутните инвестиции в отрасъла възлизат на около 1 млрд. лв., по данни на асоциацията.

Кризата в месопреработването вече е отминала, твърдят експертите. По техни данни след миналогодишната агония сега браншът отбелязва почти 10-процентов ръст .

Водещи

Най-четени