Законът за военното разузнаване може да спре отварянето на досиетата 20.05 | 16:18

Реформаторите настояват да отпаднат текстовете от проекта, които ограничават разкриването на военните архиви

От Галина Александрова

Законът за военното разузнаване може да спре отварянето на комунистическите военни досиета. Това опасение изказаха от трибуната на Народното събрание депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров, Петър Славов и Атанас Атанасов.

Днес парламентът одобри на първо четене проектът на Закон за военното разузнаване. Според него ръководството на служба "Военно разузнаване" се осъществява от директор, който се назначава за срок от 5 години с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Той може да бъде военнослужещ с висше офицерско звание или цивилен. Същото важи и за неговите заместници, решиха депутатите.

Спорът в пленарната зала обаче се фокусира върху два проблеми - военните досиета и  фигурата на назначения преди дни ръководител на "Военна информация" Йордан Бакалов.

Ако нежеланието комунистическите досиета да бъдат отворени е очаквана теза за БСП и ДПС, би следвало да бъде тежък проблем за демократичните ГЕРБ, Реформаторски блок и Патриотичен фронт, затова големият тест ще бъде между първо и второ четене. Ние ще предложим отпадането на това ограничение и ще поискаме пълното разкриване на комунистическите архиви, за да видим кой кой е в българския парламент, заяви Мартин Димитров.

С разпоредбите в този закон се противоречи на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (т.нар. Закон за досиетата), който задължава Министерство на отбраната да предаде архива на комунистическото разузнаване. Това задължение на Министерство на отбраната и е частност служба "Военна информация" е погазвано дълги години от предходните ръководства на службата, заяви Петър Славов.

От своя страна ген. Атанас Атанасов подчерта, че освен съмненията, че има скрити лица с принадлежност към Държавна сигурност, другата сериозна причина този последен комунистически архив да бъде така пазен е, че с разкриването му ще станат ясни и методи и съвместни операции на комунистическите разузнавания на Народна Република България и СССР.

По темата за Йордан Бакалов не само от опозицията в лицето на БСП , но и от подкрепящите правителството партньори от Патриотичния фронт обявиха, че той не отговаря на някои от заложените критерии.

Въпросът за Йордан Бакалов повдигна пръв Ангел Найденов от БСП, според когото назначението на служебния вътрешен министър противоречи поне на три пункта от написаното в законопроекта и попита какво ще се случи с него, след като той влезе в сила. Депутатът видя противоречие и по отношение на изискването за стаж, за политически неутралитет, тъй като новият ръководител на "Военна информация" бил откровено политическо назначение на министъра на отбраната, чието поведение в случая Найденов определи като провокативно. Според него е прецедент начело на такова звено да застава цивилен. Той припомни също, че самият Бакалов преди време е искал да закрие военното разузнаване като неефективна служба, а сега я оглавява. Иначе от БСП смятат, че този законопроект е най-добрият отговор на съмненията за дублиране на служби, за нездравословна конкуренция между НРС и "Военното разузнаване".

Милен Михов от ПФ обяви, че между първо и второ четене ще поставят въпроса за квалификацията , защото според патриотите 10 години опит не е достатъчен. От ПФ настояват ръководителят на военното разузнаване да е военен разузнавач от кариерата, но, уточни Михов, възраженията не са заради конкретно упражняващия в момента тази длъжност.

Водещи

Най-четени