Разочарованието „Рио +20“ 23.06 | 15:03

Една от най-очакваните международни срещи на върха – Конференцията на ООН за устойчиво развитие "Рио +20", завърши със споразумение, пораждащо смесени реакции, повечето от които негативни. То отлага с три години във времето изпълнението на много от нужните предложения за опазване на природните ресурси на Земята от климатичните проблеми и глобализацията, информират световните агенции, цитирани от Econ.bg.

В мащабното събитие взеха участие близо 100 държавни и правителствени ръководители, сред които бе и българският президент Росен Плевнелиев. Фокусът на тридневната конференция беше устойчивото развитие, свързано с теми като икономическия растеж, отношението и опазването на околната среда и прилагането на мерки за справяне с бедността, която е едно от глобалните предизвикателства пред човечеството.

Постигнатото споразумение между световните лидери бе определено от мнозина като "прекалено слабо, за да се справи със социалните проблеми и еко проблемите", информира BBC.

Норвежката Гро Харлем Брундтланд, която е авторка на основополагащия доклад на ООН относно устойчивото развитие, посочи властта на световните корпорации като един от главните проблеми за липсата на по-осезаемо развитие.

По време на конференцията делегациите се обединиха около каузата за запазване на морския живот в океаните, но се провалиха в опитите си да постигнат консенсус в други сфери. Така например темата за намаляването на употребата на фосилни горива остана неоползотворена и рамка, която да я гарантира, така и не бе очертана. Експерти смятат, че една бъдеща реформа в сферата на фосилните горива ще доведе до икономически растеж на икономиките и същевременно ще намали въглеродните емисии – изключително важна цел на развитите страни.

Близко до провала бяха и плановете за гарантиране на правата на бедните за свободен достъп до чиста питейна вода, подходяща храна и електричество. В крайна сметка споразумените мерките в тази сфера също изглеждат неефективни. Проблемно беше и изключването от декларацията на текстовете относно правата на жените, свързани с възпроизводството. Тази тема срещна силна опозиция от страна на Ватикана, Русия и редица държави от Близкия Изток и Латинска Америка.

Барбара Стокинг – изпълнителен директор във Великобритания на влиятелната неправителствената организация Oxfam, изрази недоволство от резултатите от конференцията, която ООН определи като "шанс веднъж на цяло поколение" да се постигне устойчивост в глобалната икономика.

"Със сигурност срещата в Рио не постигна нищо подобно", отбеляза Стокинг. "Налични бяха всички световни лидери, но те просто не взеха решения, които да доведат до някакъв прогрес".

Президентът на Хаити Мишел Мартели бе малко по-умерен, но все пак също изрази известно разочарование и посочи, че срещата на върха е можела да постигне много повече.

Част от проблемът за устойчивото развитие и неговото не-развитие се корени във финансовите потоци. Развиващите се страни изтъкват, че имат нужда от субсидиране, за да успеят да се влеят в потока на зелената икономика. Същевременно САЩ и ЕС са в дълбока криза, като това важи особено за европейските ширини.

Това значително ограничава евентуалното пренасочване на финанси към страните, имащи нужда от големи суми за реформи в икономиката, което от своя страна води до отпор на прокламациите за зелена икономика от страна на развиващите се държави.

Основа за концепцията за устойчиво развитие е докладът на комисията, оглавявана от Гро Харлем Брундтланд, която по време на написването му през 1987 година, е министър-председател на Норвегия. Самата Брундтланд също критикува липсата на напредък и липсата на твърди решения от държавните лидери.

"Когато погледнете 25 години назад, със сигурност ще видите, че е направено много по-малко, отколкото се очакваше. Но не може да мислите, че светът ще бъде променен само за 25 години", все пак омекоти позицията си тя.

Според Брундтланд съществуват "сложни причини", поради които правителствата не могат да разширят и активизират дейността си. Една от тях е властта на корпорациите.

"В нашата политическа система, корпорациите, бизнесът и хората, които имат икономическа мощ упражняват изключително силен натиск над решенията на политиците – и това е факт", изтъкна Брундтланд.

Следващата важна крачка, посветена на устойчивото развитие, ще се случи през 2015 г., когато ще започнат да се прилагат ангажиментите от сключеното споразумение. Лидерите имат три години да очертаят целите в тази сфера и да ги обявяват дотогава.