Как да освободим съзнанието си чрез Slacklining 23.09 | 13:30

Последните топли и слънчеви дни вече си отиват. Хората бързат да се порадват още малко на природата, преди снежната покривка да е обхванала всичко на около.

Така парковете и градинките са пълни с хора – малки и големи. Някои карат колелета и ролери, други са на разходка с кучето, трети просто са седнали на пейките и наблюдават децата как си играят.

Но в цялата тази палитра от разни хора и занимания, вниманието ни се приковава от група момчета, които правят нещо по-различно в парк "Света Троица". Те са опънали между две дървета една лента, подобна на въже за дърпане на аварирал автомобил, и смело се качват, за да балансират върху нея.

Какво правят ли? Практикуват не толкова популярния у нас Slacklining.

Бързаме да ги разпитаме как и защо са се научили. Александър Маджаров и Крум Маноилов разказват какво точно представлява този спорт и как са се запалили по него. Двамата споделят, че всъщност тренират катерене и покрай него се е стигнало и до slacklining.

"Повечето от сериозните катерачи го практикуват”, обяснява Александър. Всъщност той самият е започнал да тренира преди около 8 месеца, първо в Англия, където учи. После обаче е донесъл лентата и в България и така е запалил и приятеля си Крум.

Двамата уточняват, че това е спорт, в който е изключително важно да си спокоен и концентриран. "Трябва да се отпуснеш и в един момент ще може да разговаряш с хората и да правиш и други неща, докато си върху лентата.”

Всъщност Slacklining в основата си много напомня за цирковите въжеиграчи. Но има една съществена подробност – ако въжето в цирка трябва да е максимално опънато, че въобще да не се мърда, тук лентата е по-свободна и може да се люлее.

Другата подробност е, че този спорт може да се практикува от всички, тъй като не изисква прекалено сериозна физическа подготовка. Нещо повече - това е занимание, което събира хората.

"Много социално е, бързо се завързват приятелства”, казва Александър, а Крум добавя, че Slacklining e "friendly sport”.

Хубавото на това занимание е, че не се изисква и специално пригодено пространство, за да се практикува. Достатъчно е да има къде да се опъне лентата. Като дори можете да сте боси.

"По-удобно е”, обяснява Александър. "Ако си бос, е по-лесно да усещаш самата лента и да балансираш, отколкото ако си обут. Все пак зависи от човека и от самата лента”, допълва той.

Няма ограничения и във времето за тренировка. Всеки сам може да прецени. Може да е 30 минути, може и да е 2 часа. Зависи от човека, защото в даден момент всеки се уморява.

Все пак Slacklining не изглежда никак лесен. За Сашо и Крум придвижването по нея е сякаш нормално вървене по тротоара.

"Като се качиш, трябва да изчистиш съзнанието си и да се успокоиш”, казва Крум, а Александър добавя: "Малко е като да се научиш да ходиш отново. Изисква се малко упоритост, но се успява. Учи се като всяко друго нещо”.

Двамата обаче имат и друга причина да практикуват slacklining. Освен за лично удовлетворение и поддържане на добра физическа форма, оказва се, че двамата са и пример за по-малките.

"Децата трябва да са естествено привлечени. Иначе хората в парка само седят, пушат, пият кафе и не смятам, че са добър пример” казва Александър.

И сякаш в подкрепа на думите му около лентата бързо се събира множество от малчугани, които един през друг искат да изпробват способностите си. Дори един от тях заявява на баща си: "И аз искам такова”.

  Всъщност Александър и Крум разказват, че има доста напреднали slackers (хора, практикуващи ходене по лента). Някои от тях дори могат да правят различни трикове, като ходене назад, сядане, коленичене, скачане и т.н. Всички тези неща обаче се правят на по-широка лента, а самото занимание се нарича Tricklining.

Сашо и Крум обаче засега нямат амбиции да се занимават с това професионално. Не са сигурни и дали в България има клуб на любителите на slacklining. Казват, че го правят по-скоро, за да поддържат тонуса си и защото е забавно.

"Идваш навън, правиш го и си тръгваш. Не е ангажиращо”, казва Крум и допълва: "Правя го, не толкова заради физическото натоварване, колкото за да се изчистя мисловно.”

Ето защо и самото занимание е по-хубаво да се практикува от по-малко души. "Ако са повече хора, се разваля концентрацията”, обяснява Александър. Но пък и сам да си - не е добре, "защото не е забавно”, допълва Крум.

Като финал двамата ни издават някои от тайните на slacklining-a.

На първо място трябва да се успокои лентата, преди човек да се качи на нея. В началото краката много играят, но се свиква. Не трябва да са заключени коленете, а да са свободни.

Ако сте стъпили и с двата крака върху лентата, движенията за балансиране са по-ограничени. Ето защо най-лесно е първо да се научите да балансирате първо на един крак. Така имате повече възможности да използвате останалите части на тялото, за да запазите равновесие. Ако тялото се наклони на една страна, може да се използват ръцете и другия крак, за да си върнете равновесието.

Трябва да се гледа напред в една точка, а не в земята. Мисълта да е ясна, а концентрацията да е пълна.

Когато дланите на ръцете се обърнати на горе, човек застава в естествено положение, в което балансирането е по-лесно.

Когато се предприема нова стъпка върху лентата, трябва да сте се убедили, че тя е в покой, защото иначе има вероятност да се размърда и да стъпите извън нея.

Ако след всичко това сте станали фенове на slacklining, трябва да знаете, че може да се намери лентата на достъпна цена, човек дори може и сам да си я направи, стига да има нужните материали, а те спокойно се намират на пазара.