7 грешки във възпитанието, които пречат на децата да успеят 31.08 | 16:21

Експертът по лидерство Тим Елмор разкри честите грешки, които родителите правят с децата си и им внушават несигурност и ограничават възможностите им да за успех в кариерата и личния им живот. Ето и седемте основни грешки, които прекалено загрижените родители допускат.

1. Непрестанно предпазване от падане и опасност

Ние живеем в един свят, изпълнен с опасности на всяка крачка. Лозунгът "Безопасността на първо място" засилва страха от загуба на децата ни, така че ние ги обграждаме с непрестанно безпокойство. Европейските психолози са установили, че ако децата не играят на улицата, ако никога не са си ожулвали коляното, в зряла възраст често страдат от фобии.

Детето трябва да падне няколко пъти, за да се разбере какво трябва да прави и какво не. Тинейджърите трябва да се борят и да оцелеят след горчивия вкус на първата любов, за да получат емоционална зрялост, която е от съществено значение за дългосрочни отношения. Елиминирането на риска в живота на децата предизвиква високомерие, арогантност и ниско самочувствие в бъдеще.

2. Твърде бързо притичане на помощ

Днешното поколение младежи не развиват някои умения, които са присъщи на хората преди 30 години. Когато твърде бързо им се притичаме на помощ и прекалено много обграждаме с грижите детето, ние го лишаваме от необходимостта само да намери изход от трудни ситуации. Рано или късно, децата свикват с факта, че винаги някой ще ги спаси.

"Ако направят грешка или не постигнат целта си ще се научат на правилните методи и ще започнат да носят отговорност, което ще ги накара да пораснат", смята Елмор. 

3. Твърде лесно възхищаване за всяко постижение

Методите за увеличаване на самочувствието навлизат през 1980 година. Правилото "за всичко да получава награда" позволява на детето да се почувства специално. Но съвременните психолози казват, че този метод има нежелано последствие.

След известно време детето вижда, че единствените хора, които мислят, че е прекрасно са мама и татко, а останалите не го правят. И тогава детето започва да се съмнява в обективността на родителите му. Удоволствие е да получи похвала, но той осъзнава, че тя няма нищо общо с реалността.

4. Позволяване на всичко

Вашето дете не трябва да бъде лигавено всяка минута. Той ще трябва да преодолее много неприятности в този живот и това може да попречи. Затова кажете на децата "не" и "не сега", така че те да се научат да се борят за техните желания и нужди.

По този начин, ние пропускаме една възможност да покажем на децата си, че успехът зависи от неговите собствени усилия и добри дела. Помислете добре, преди да възнаградите децата си с подаръци. Ако връзката ви се основава единствено на материалните стимули, децата няма да чувстват всяка мотивация или безусловна любов.

5. Липса на споделяне на опит

Ще дойде време, когато един тинейджър непременно ще иска сам да създаде спомени. И за възрастните следва да му позволят да направи това. Но това не означава, че не трябва да помогнем на децата да се ориентират в непознати неща и събития.

Споделете с децата си грешките, които сте направили на тяхната възраст, но избегнете моралните истории за тютюнопушенето, алкохола и наркотиците. Децата трябва да бъдат готови да се срещнат с несгодите и да са в състояние да понесат последиците от техните решения. Кажете им какви са поуките от собственото им поведение.

6. Бъркането на интелект с талант и умения

Интелигентността често се използва като мярка за степента на развитие на детето и в резултат на това родителите смятат, че едно интелигентно дете е готово за реалния свят. Това не е така. Някои професионални спортисти и младите холивудски звезди, например, имат голям талант, но все още попадат в публични скандали.

Не си мислете, че вашето дете е талантливо във всичко.  Има едно добро правило - "Гледай другите деца на същата възраст". Ако забележите, че връстниците на детето ви са много по-независими, може да разберете дали детето ви задържа развитието на своята независимост.

7. Учене на ценности, към които родителите не се придържат

Като родители, ние трябва да сме модел на живота, който ние искаме за нашите деца. Затова лидерите на семействата, трябва да се придържат към желаното поведение.

Ако правилата няма да се заобикалят децата ще знаят, че това е правилно. Покажете на децата какво означава да бъдат щастливи и да се наслаждават, когато помагат на другите.