297 лечебни заведения с разрешително, 4 са затворени 01.02 | 12:08

Документите на 11 лечебни заведения все още се разглеждат

От Миглена Ивановa

Разрешение за дейност Министерство на здравеопазването е издало на 297 от 312 болници, които са кандидатствали за пререгистрация. Документите на 11 от лечебните заведения все още се допълват.

4 лечебни заведения няма да получат разрешение за дейност, съобщават от Министерството на здравеопазването (МЗ). Отказът е заради лоши хигиенни условия, непокриване на медицинските стандарти или ликвидация.

Припомняме, че МЗ започна процеса по пререгистрация на лечебните заведения в страната с цел определяне нивото им на компетентност на базата на брой специалисти, апаратура и съответствието с медицинските стандарти. Процесът по пререгистрация започна още през 2009 г. и трябваше да приключи до 31 октомври 2010 г.

Срокът беше удължен, за да имат време здравните заведения да изпълнят новите разпоредби и стандарти на министерството.

Според промените в наредба № 49, която беше приета през октомври, вече има изискване за минимален брой легла за функционирането на една болница, както и други изисквания, отнасящи се до устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико - социални грижи. На заведенията им беше даден гратисен период от 1 година да ги изпълнят.

 До края на февруари ще бъде изготвен регистър с всички лечебни заведения за болнична помощ и техните нива на компетентност, обещават от МЗ. Той ще бъде качен на сайта на министерството.

На базата на пререгистрацията и изискванията в Закона за лечебните заведения пък ведомството е готово с проекта на Национална здравна карта. В нея се съдържат максималният и минимален брой на болничните легла по области, за които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) може да сключи договор.

Националната здравна карта трябва да определи нуждите на отделните региони в страната от болници, болнични легла и специалисти. Миналата година възникна поредният конфликт между властите и лекарския съюз, тъй като според Националната здравна карта НЗОК можеше да сключва договори с личитиран брой лечебни заведения.

Новите болници пък трябваше да чакат три години, за да работят с институцията, което според тогавашният здравен министър Анна-Мария Борисова налага преструктурирането на някои болници в клиники за долекуване и хосписи.

Водещи

Най-четени