Парламентът реши: Национална здравна карта ще определя нуждата от болници 09.09 | 15:02

Парламентът одобри създаването на Националната здравна карта, по която ще се определя необходимостта от лечебни заведения за всеки район в страната. Това стана с гласувани на второ четене в пленарна зала текстове от Закона за лечебните заведения.

Чрез Националната здравна карта ще се определят и планират потребностите на населението, достъпа на извънболнична и болнична медицинска помощ на териториален принцип. Тя ще се изготвя въз основа на областни здравни карти, за които министърът на здравеопазването ще назначава комисия, предаде БНР.

Народните представители приеха изискването към директорите на Диагностично-консултативните центрове (ДКЦ) да са специализирали в здравната сфера. По предложение на ГЕРБ отпадна условието към шефовете на ДКЦ да имат специалност по медицинска информатика, заедно с дипломата по здравен мениджмънт.

Депутатите одобриха и формирането на Комплексни мултидисциплинарни центрове на деца с увреждания и хронични заболявания и за хора с редки болести, за което се агажира лично здравният министър д-р Петър Москов.

Така в болниците за активно лечение с помощта на структурните им звена ще се обслужват на едно място деца с увреждания и хронични болести и хора с редки заболявания. Пациентите няма да се разкарват по специалисти в различни лечебни заведения, а ще получат пълно съдействие по различните си здравни проблеми в болницата, която ги е приела.

Още в началото на обсъждането министърът на здравеопазването Петър Москов обоснова необходимостта от приемането на промените в Закона за лечебните заведения:

"Спиране на безразборното броене на болници; законова регламентация на възможността болниците да си взаимодействат и да формират обединение помежду си; подобрено качество на лечебния процес при максимално удобство за пациентите; възможност за слетите болници да оптимизират взаимно структурите си и да намалят общите си разходи за немедицински дейности; регламентиране на заболявания, за които е предвидено осигуряване на комплексно лечение; НЗОК да сключва договори само с болници или обединения от лечебни заведения, които структурно, апаратурно и кадрово са осигурили тази комплексност", изброи министърът.

Предстои депутатите да гласуват дали Националната здравна карта ще се съобразява с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) при сключване на договори с болниците.

Преди да влезе в залата за обсъждане на закона Москов заяви в кулоярите пред журналисти, че подозира бившите политически партньори в управлението на страната - ДПС и БСП, в нова коалиция срещу Закона за лечебните заведения.

Коментарът му бе по повод противопоставянето на двете партии срещу предложените в закона мерки срещу откриването на нови частни болници.

"Разбирам, но все пак приемам позицията на ДПС, защото това винаги е било тяхна позиция - да бъдат брокери на тази система на здравеопазване, което лично според мен е лошо, защото е насочено към бизнес интереси, а не към здравето на хората", заяви той.

Министърът обаче призна, че не разбира позицията на БСП против роенето на болниците. "Не разбирам защо БСП се противопоставя на тези текстове, освен ако отново двете партии не са влезли в коалиция. Явно е задействан отново рефлексът на старата коалиция между ДПС и БСП. И волята на реалния носител на политически решения в тази коалиция е ДПС, която се изпълнява от БСП”, каза той.

Москов изрази надежда, че депутатите бързо ще приемат промените, "които хората толкова очакват от правителството. "Хората очакват тези промени, така че се надявам бързо да извървим пътя", каза той, цитиран от БГНЕС.

Здравният министър призовава "депутатите да се придържат към работата, към смисъла и вече одобрените и дискутирани текстове в Комисията по здравеопазване, а не да влизат в провокации и утежняване на работата".

"След малко тук в залата ще бъде очертана картината на хаос и лошо здравеопазване като аргументи срещу текстовете за промяна в закона. Всички български граждани много добре знаят, че тази картина на хаос, разпад и лошо качество, е сегашната картина на здравеопазването, а ние не сме нищо друго, освен изпълнители на волята им да променим това”, коментира министърът.

Москов посочи, че основните цели на промените в закона могат да бъдат групирани в три основни стълба. Единият е спиране на безразборното роене на болници – процес, довел до тежък регионален дисбаланс в достъпността и достатъчността на болничната помощ.

"Доведе до компрометиране на качеството на големите структуроопределящи болници. По досегашния модел финансираме бизнес планове, а не адекватен лечебен процес. Приемането на предложените текстове гарантира налагане на европейски критерий за достъпност и достатъчност и ще даде възможност за намаляване на регионалните дисбаланси в условия на гарантирана достъпност и подобрен достъп”, обясни той.