В страната има над 14 хил. тона негодни препарати 08.06 | 17:34

Най-много необезопасени складове с пестициди има в Ловеч, Плевен, Стара Загора

От Георги Велев

Пестицидите са отрови, които са създадени, за да помагат в борбата на човека с вредителите и болестите по растенията. Но с времето и неправилното им съхранение те се превръщат в опасност.

Какво се случи в България?

Негодните пестициди от бурната земеделска дейност в миналия век още са нерешен проблем. Понеже препаратите не се описваха по време на аграрната реформа в ликвидационните дневници, пък и не струваха нищо, те останаха ничии. Години наред хилядите тонове особено отровни вещества гниеха в изоставени обори, закрити ферми, пещери по поляни и къде ли още не, като в този момент тровеха почва и животни.

Проблемите с пестицидите с изтекъл срок на годност възникнаха в страната след 1990 г. поради занижен контрол на съхраняване в складовете на бивши ТКЗС, АПК и др., създаващи предпоставки за безстопанственост, неправомерни действия, нарастване на риска за здравето на хората и замърсяване на околната среда.

Едва преди около 14 години държавата взе мерки, за да събере негодните пестициди да ги съхранява и опазва за неопределено време. Тогава властта разпрати указания до всички областни управители, които информираха кметовете и се изградиха складове и съоръжения за съхранение на опасните химикали, които до този момент стояха безнадзорни. Общините опаковаха препаратите и ги тикнаха в бази и в стоманобетонни кубове.

Съхраняваме над 14 000 тона забранени и негодни препарати

В края на 2012 година в страната има 14 400 тона забранени и негодни пестициди в 304 населени места. Това показват данните на Изпълнителната агенция за опазване на околната среда (ИАОС). Всяка година те се увеличават. Ако през 2003 г., когато започват ежегодните проучвания са 11 943 тона, а през 2011 г. са вече 13 737 тона. 53% от забранените и негодни пестициди са депонирани в 1965 броя стоманобетонни кубове (ББ кубове), а 31% са прибрани в 75 централизирани складове. 15% от пестицидите се съхраняват 303 изоставени (необезопасени складове). Най-голям брой необезопасени  складове има в областите Ловеч (41), Плевен (53) и Стара Загора (37).

Има тенденция за подобряване управлението на забранените и с изтекъл срок на годност пестициди и подобряване състоянието на площите около тях, твърдят от агенцията. Постоянно се извършва преопаковане и преместване на препаратите в централни общински складове и саниране на освободените помещения. Поддържа се пълен регистър на забранените продукти за растителна защита и се прави ежегоден мониторинг.

От 2006 г. България има План за управление на органичните замърсители, който предвижда унищожаване на пестицидите с изтекъл срок на годност, което обаче още не е факт.

Съхранението им е временно решение

Съхранението им в складове и кубове е временно решение на проблема. Защото те имат определен живот. Затова трябва да предприемат мерки за унищожаването на замърсителите. За да бъдат унищожени препаратите, държавата трябва да ги транспортира извън граница, което никак не е евтино начинание. Преди няколко години МОСВ изпрати 50 тона за ликвидиране в Германия, където има специален инсинератор, защото у нас такъв не съществува. Това удоволствие беше толкова скъпо, че опитът не се повтори поради липсата на достатъчно средства.

Първоначално екоминистерството финансира проектите на общините, отпуснати бяха 10 млн. лева. През последните няколко години обаче финансирането на подобни проекти за складиране на залежали пестициди спира. Предвижда се досегашната практика за съхраняване на пестицидите в стоманобетонни контейнери да се прекрати. Държавата също разбра, че това е временно решение на проблема - необходими са специални грижи за съхранението, за охрана и мониторинг. В страната ни обаче няма подходящи съоръжения за унищожаване на отровите. Това може да стане в лицензирани инсталации (инсинератори) в държави от Европейския съюз.

Общините нямат пари да обезвреждат старите химикали

Досега за управлението на складовете отговаряха кметовете. Те трябваше да изготвят проект и да кандидатстват за финансиране пред МОСВ. В много случаи, обаче подобни замърсители са вече в частна собственост и новите собственици трябва да имат грижата за унищожаването им.

Само във Великотърновска област са се натрупали около 700 тона. Допълнително е събрано още такова количество почва, която е отровена с хербициди и инсектициди. Рисковите обекти, част от критичната инфраструктура за националната сигурност са потенциална заплаха, категорични са специалисти.

Преди няколко години голяма част обекти нямаха никаква охрана. Сега за складовете отговарят общините, надзирават се също от екоинспекторите на МОСВ, Гражданска защита, специалистите по растителна защита от БАБХ.

Проблемът с пестицидите е огромен, но общините нямат пари да съхраняват или пък дори да обезвреждат старите химикали, обясниха от Националното сдружение на общините в България. Оказва се, че не само държавата, но и по места те не са наясно какви количества извън официалните още залежават в стари складове и помещения. Още преди десетилетие, когато държавата събираше информация за старите отрови, масово се е подава информация, че такива няма.

Кметства, главно от Югозападна България въобще не са кандидатствали да получат помощ от държавата и да настанят старите химикали в кубове. Това означава, че в тези райони има сериозна опасност отровите безконтролно да проникнат в почвите. С времето опаковките се разкъсват, пестицидите могат да попаднат в почвата, а прахообразните да се разпространяват чрез въздуха.

Проблемите са сериозни навсякъде. Да не говорим за малките населени места.

Съхраняването им в складове и ББ-кубове е настаняването им в саркофаг, подобно на тези, които са изградени в Чернобил.

Почти всички складове в Търновска и Габровска области са с охрана, за която плаща общината. Има обаче обекти, които са под контрола на държавата и те са напълно неохраняеми, което ги прави много рискови, заради терористи и психопати, които биха се възползвали от "отворената врата”, твърдят инспектори от регионалната инспекция по опазване на околна среда. Такъв е складът в Дряново. През последните години болярите са открити нови около 17 тона пестициди, съхранявани в непригодни условия в лясковските села Джулюница и Мерданя. В община Полски Тръмбеш нередности е имало в Климентово, Иванча, Полски Сеновец, както и в павликенските селища Върбовка и Стамболово.

Със швейцарска помощ ще унищожим повече от 4000 тона

Държавата изглежда не е забравила съвсем негодните пестициди и прави бавни стъпки към намиране на трайно решение. В момента работи по проект със швейцарското правителство, което ще финансира унищожаването на над 4000 тона негодни пестициди, съобщи за 3e-news.net директорът на Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) Галина Симеонова. Проектът е 38 млн. лева с 3,5 млн. лева национално съфинансиране. Други 2000 тона ще бъдат прехвърлени в централизирани държавни складове, за да не представляват опасност за хората. Така ще се решат проблемите на 100 общини в страната, коментира Симеонова.

Така ще се реши проблема с най-опасните стари замърсители, останалите ще бъдат прехвърлени в държавни складове, докато се намери финансиране и за тяхното унищожаване. Проектът на предприятиятието в момента се одобрява от швейцарската страна и най-вероятно през септември ще стане ясно дали ще бъде финансиран. Очаква се до началото на годината да се проведе обществена поръчка за транспортирането и унищожаването им. В търга може да участва всеки, в Европа има достатъчно работещи инсинератори, отговори на въпроса какви ще са изискванията към изпълнителите Симеонова.

По данни на ИАОС ще бъдат унищожени 6000 тона залежали пестициди, съхранявани в държавни и общински складове.

Проектът има за цел подпомагане на общините, поради ограничените финансови възможности и недостатъчен административен капацитет, за намиране на трайно решение на проблема със залежалите пестициди.

Подготовката на проекта включва мащабно проучване на съхраняваните на територията на България пестициди и замърсяването, причинено от тяхното разпиляване. Ще се извърши оценка на риска и ще се избере последователността на конкретните дейности по обезвреждане и приоритетните обекти, които да залегнат в окончателния проект.

Дейностите по проекта ще включват преопаковане, временно съхранение, износ с цел обезвреждане (окончателно унищожаване) и саниране на складове и терени, където се съхраняват преопаковани, събрани и изнесени пестициди.

Има още една подробност. С течението на времето различните пестицидите са били смесвани. Те представляват една бъркотия от фунгициди, инсектициди, хербициди, инертни материали. Това затруднява тяхното обезвреждане, въпреки че инсинераторите работят при много висока температура.

Освен това проблемът ще бъде решен с малка част от негодните пестициди, за останалите ще се търси финансиране, но какво ще се случи с онези незнайни места, където все още незаконно се съхраняват подобни бомби със закъснител. Няма информация какво е тяхното количество.

Трайното решаване на проблема се протака твърде дълго, а дотогава каква е гаранцията за водите, почвите, за животните, а за хората? Използването на препарати за растителна защита продължава и днес, слава богу не така интензивно както преди, но все още голяма част от земеделеските производители злоупотребяват. Въпрос на контрол.

Водещи

Най-четени