„Иновации и конкурентоспособност“ пред провал заради непосилни критерии 29.04 | 11:52

Бизнесът зае позиция "кандидатстване при условие, че има промяна", твърдят експерти

От iNews.bg

Интересът на фирмите към процедурата "Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия" по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) е спаднал драстично. Това заяви Даниела Кузманова, управител на консултантска фирма, която работи по три финансиращи програми. Причината са непосилните критерии, на които трябва да отговаря малкия и среден бизнес, за да получи финансиране. Процедурата за кандидатстване ще стартира в началото на май.

По думите на Кузманова интересът към схемата е бил огромен, но в момента, в който станало ясно как ще се оценяват проектите и какво ще се изисква от кандидатите, интересът спаднал почти до нула.

"Бизнесът зае позиция "кандидатстване при условие, че има промяна", коментира Кузманова.

Проблемът в тази схема е заради новата методология за оценка на проектите - точкуването. Процедурата е с изискване за качество като проектът на бенефициент може да бъде допустим за разглеждане и класиране, одобрен и съответно да получи финансиране, ако при оценката по същество е получил минимум 51 точки от 85 възможни. 

Според Кузманова поставянето на изискване за качество на проектите под формата на минимален брой точки е добро решение, което продължава линията от предходния програмен период. Проблем обаче се явява методиката за оценка, която е доста рестриктивна, с нереалистично високи изисквания и очаквания към кандидатите и така същата се явява проблемна за повечето от тях, смята експертът.

Цели 28 точки от оценката на проектите отчитат резултатите от изпълнението на проектите по прогнозни данни чрез 4 критерия. Стойностите по тези критерии се изисква да бъдат постигнати в рамките на период от три приключили финансови години след окончателното плащане към бенефициента (индикативно 2019 г. или 2020 г.).

Друга трудност за кандидатите е свързана с попълването на бизнес-плана, необходим при кандидатстването документ, в който трябва да се отрази ефектът от проекта на бенефициента до 2019 г. По думите на Кузманова за голяма част от българските фирми е трудно да прогнозират за такъв дълъг период в несигурна микро и макроикономическа среда. Проблемът е, че прогноза, която не е направена със 75% точност за поне два от индикаторите, подлежи на санкция. Санкцията е възстановяване на средства в размер на от 5 на сто до 25% в зависимост от отклонението от заложените в проекта прогнозни стойности.

Също така съгласно разписаната към момента процедурата, кандидат, който няма износ за 2014 г., но планира реализация на износ като ефект от изпълнението на проекта си, няма да може да получи никакви точки по този прогнозен критерий, независимо че цел на тази процедура е повишаване на производствения капацитет и засилване на експортния потенциал на българските малки и средни предприятия.

По процедурата има и приоритизиране - 19 точки, като е почти невъзможно предприятията да отговорят на всички приоритети и съответно да могат да получат заложения максимум брой точки. Оценката на капацитета на кандидата - 10 точки, също поставя доста сериозни изисквания към кандидатите.

Според Даниела Кузманова методологията за оценка на проектите в този й вид ще ощети програмата. Експертът изрази опасения, че може да остане неусвоен бюджет поради недостатъчен брой кандидати, които могат да постигнат нужните 51 точки по предложената методика за оценка или поради заложени от кандидатите нереалистични прогнозни ръстове, водещи впоследствие до връщане на средства. 

Кузманова напомни, че по време на общественото обсъждане на документацията за процедурата са направени предложения, с които програмата да стане по-привлекателна и реалистична за бизнеса, като например да бъдат занижени изискванията към кандидатите и изрази надежда те да бъдат взети предвид от Министерството на икономиката.

От министерството коментираха, че следващата седмица се очаква да приключи работата по анализа на предложенията за промяна в методиката и тя да бъде готова в окончателен вид.

Единствената група от предприятия, при които изискванията за допустимост по отношение на размера на нетните приходи от продажби не са завишени спрямо предходния програмен период са микропредприятията, отбеляза експертът. При малките и средни компании тези изисквания са завишени - с около 11 на сто при малките, и с около 170% при средните. Тази, условно казано, преференция обаче не прави представителите на микропредприятията обнадеждени за това, че проектите им ще бъдат одобрени, смята Кузманова.

По думите на председателя на Българската асоциация на микропредприятията Петър Стоянов условията за кандидатстване са хубаво написани, но когато се тръгне да се кандидатства, нещата не се случват.

Той обясни, че основният интерес на малките и средните фирмите е да получат средства да повишат качеството на продукцията си чрез внасянето на нови машини, да диверсифицират част от производството и да излязат на международните пазари, а микропредприятията ги интересува просто да започнат и да оцелеят. Според него това на този етап по програмата няма как да се случи.

По думите на Кузманова микропредприятията - за разлика от малките и особено от средните предприятия, имат повече затруднения при осигуряване на финансиране за проектите им, но те не са били ощетени нито в предходния програмен период, нито ще бъдат ощетени в новия. Тя посочи, че за тях са предвидени редица мерки, които да им помогнат да преодолеят затрудненията си.

92% от заетите в България са в микропредприятия, а 97% от фирмите у нас са микро, малки и средни предприятия, информира БТА. Най-много микропредприятия има в търговията и в услугите - в туристическата сфера, но нито един от двата бранша ще бъдат финансирани по програмата.

Затова и Стоянов призова държавата да окаже помощ на стартиращи фирми. Контролът по изразходването на средствата може да стане през Агенцията за малките и средни предприятия или друга структура, а при одобряването на проектите задължително да се иска от тях приложение за бизнес-ефекта от тях.

Стоянов посочи още, че финансовите механизми, които се препоръчват от почти всички схеми на оперативните програми, препращат фирмите към банките, които изискват задължително обезпечение - непосилно за микропредприятията, които трябва да заложат имущество, което е твърде рисково за този вид компании.

Според Петър Стоянов друга възможност за подкрепа на микрофирмите е Законът за обществените поръчки.

"Нищо не пречи в ЗОП да се впишат текстове, според които определени поръчки да бъдат предназначени само за микропредприятия", смята той.

Водещи

Най-четени