Бизнесът иска всеки с 8-и клас да знае български 13.06 | 12:21

Бизнесът у нас иска спешни реформи в образованието, които да направят подготвящите се млади хора адекватни на нуждите на икономиката ни. Това става ясно от писмо, изпратено от изпълнителния председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев до образователния министър Красимир Вълчев.

Сред основните предложения е държавата да активизира съществуващи и да въведе нови мерки, които да задържат в училище децата поне до 16-годишна възраст. Правителството трябва да направи и така, че завършилите основно образование, т.е. 8-и клас, гарантирано да владеят български език. Паралелно с това правителството трябва да помисли и за включване в системата на нови форми на обучение, като образованието по интернет, например. Развитието на дуалното обучение, но в по-адекватен на съвремието вариант, също е сред предложенията на БСК. От бизнес организацията искат и конкретни мерки за повишаване качеството на образованието във ВУЗ-овете.

Ето и цялото писмо на Божидар Данев, публикувано на сайта на БСК:

УВАЖАЕМИ Г-Н ВЪЛЧЕВ,

Във връзка с провеждане на среща с ръководствата на национално представителните работодателски организации, с настоящото Българската стопанска камара предлага да бъдат обсъдени следните основни промени в системата на образованието и науката.

1. Преустановяване на дезертирането на държавата от изпълнение на конституционното задължение за обхващане на всички подрастващи до 16 г. в системата на училищното образование.

Обръщаме внимание на значителния дял на ранно напусналите извън системата на училищното образование – над 23%, на функционално неграмотните – над 40%, съгласно резултатите от тестовете PISA.

Следва да се разшири прилагането на различни инструменти, вкл. на социалното подпомагане и възможностите за т.нар. интернатното образование.

Следва да се осигурят необходимите средства и да се обезпечи овладяването на български език от всички учащи, завършващи основна степен на образование и един основен западен език след завършване на средното образование.

Отказът от решаване на тези проблеми обрича по-нататъшното развитие на икономиката и обществото.

2. Да се промени радикално подходът при реализация на т. нар. дуално обучение в училищното образование чрез прилагане на трудови договори за обучение (чиракуване) вместо учебните стажове и практики. Да се осигури допълнително финансиране за подготовка на наставници и разкриване на работни места за обучение от страна на работодателите.

3. Да се преразгледа системата на акредитация на висшите училища и университети (понастоящем над 50 ВУ) за повишаване на качеството на учебния процес и капацитета за НИРД. Въвеждане на забрана за втори трудов договор на основния преподавателски състав и повишаване на изискванията към хабилитирания състав. Обвързване на финансирането със сегашните и бъдещи потребностите на икономиката и обществото.

4. Осигуряване на допълнително финансиране за БАН при паралелно реформиране на системата за финансиране на НИРД.

5. Въвеждане на електронен образователен и квалификационен профил на българските граждани чрез интеграция на регистрите и информационните системи подържани в МОН и НАПОО.