България е втора в Европа по недостиг на работна ръка 22.11 | 16:41

62% е недостигът на работна ръка в България. Това е второто най-високо ниво в Европа, Африка и Близкия изток след Турция. Това обяви днес Елена Тодорова, оперативен мениджър на "Менпауър" на дебата "Хора за работа".

"Хора за работа" е серия от дискусии, посветени на младежката безработица и липсата на ключови умения сред младите хора.

"На младите хора им липсва дори умението за оцеляване, умението да комуникират с хората, които ги наемат на работа", коментира Тодорова.

Тя представи и редица казуси от практиката на компанията си как млади хора се провалят при кандидатстване за работа.

"Въпреки че пазарът е свит, има работни места. Но е факт, че сред липсващите умения на хората е дори това, че не знаят къде и как да търсят работа", каза зам.-министърът на труда и социалната политика Росица Янкова. Тя препоръча на младите хора да се насочат към изучаването на чужди езици, различни от английския.

Единствено възпитаниците на Техническия университет намират работа по специалността си без затруднения, категоричен бе Томчо Томов от Националния център за оценка на компетентностите на Българската стопанска камара.

При останалите специалности едва 20% от завършилите намират работа по специалността си.

Томов представи проучване на БСК сред работещи млади хора за това дали са били подготвени за заеманата от тях позиция.

41% от работниците са отговорили, че са нямали никакви практически знания след завършване на образованието си. За 29% е имало огромна разлика между образователната подготовка и изискванията на работното място.

"За държавата ще е по-евтино да финансира дуалното обучение от това да произвежда образовани безработни и след това да им плаща социални помощи", коментира евродепутатът Ивайло Калфин. Той представи модел на дуално обучение за професионалните училища.

По думите му държавата трябва да инвестира в дуалното обучение в издръжката на училищата, но и в поемането на част от разходите на фирмите, които наемат ученици. Така според Калфин ще се стимулират компаниите да участват в дуалното обучение.

"80% от времето на учениците трябва да е заето от професионална подготовка на работното място, както е в Германия", препоръча Калфин.

Той коментира, че от въвеждането на дуалното обучение печелят всички. Бизнесът получава продукция на по-ниска цена и готови кадри, младите хора получават заплати и кариера, а държавата печели, като намалява безработицата.

"За въвеждането на дуално обучение обаче са нужни промени и в Кодекса на труда", каза Калфин.

"Там трябва да се регламентират договорите за обучение, които са различни от стажантските, но и от трудовите договори. При тях учениците работят, получават заплата и се осигуряват, но в същото време не са на пълно работно време. Договорите за обучение трябва да дават и свобода на учениците и фирмите да изберат дали да продължат заедно след изтичането на договора", посочи евродепутатът.

Според президента на КНСБ Пламен Димитров дуалното обучение може да се въведе още от 5-и клас. Така щяло да бъде задържано вниманието на децата в училищата, тъй като според последните данни най-голямата група отпадащи от образованието деца са между 5-и и 8-и клас.

"Държавата трябва да помисли и за въвеждането на кредитни карти за образование", препоръча Димитров. Той поиска и финансиране от европейската младежка гаранция за въвеждането на ваучери за социални услуги.

"Бизнесът трябва да започне да си поръчва нужните му кадри на университетите, като дава стипендии", препоръча председателят на съвета на ректорите проф. Ваньо Митев, предаде в. "24 часа".