Бюджет 2016 мина през бюджетната и икономическата комисия 12.11 | 19:05

Забелязваме макар и плаха ревизия в положителна посока спрямо очакванията от миналата година и началото на 2015 г. като реалният растеж на БВП за 2016 г. е близък до средноевропейските нива и се планира той да достигне 2.1%, основно движен от вътрешното търсене, частното потребление и инвестициите. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов на съвместно заседание на бюджетната и икономическите комисии в НС при представянето на бюджет 2016 г. Двете комисии одобриха Закона за държавния бюджет за 2016 година.

В законопроекта са заложени очакванията за реалния растеж на БВП, като се очаква той да достигне 2,1% и запазване на относително стабилни нива на растежа през 2017 и 2018 г., съответно 2,5% и 2,7 на сто. Министърът предвижда да се увеличи трудовата заетост до 0.4%, което ще помогне положителната тенденция да се затвърди и да продължи спада на безработицата до 9.1%. Прогнозата за инфлацията е за половин процент.

Запазва се ниско ниво на данъчната тежест, подчерта министър Горанов. От първостепенна важност е да се достигне една неутрално - бюджетна позиция с оглед на това да не се излага страната на свръх задлъжнялост и нови дългове, подчерта той.

По-добрите приходи трябва да се използват за намаляване на дефицита, подчерта Горанов. С темповете на консолидация трябва да се избягва натрупването на нови дългове и задлъжнялостта ни към външни заемодатели, посочи министърът.

"Стремим към една поетапна консолидация, която да позволи да имаме 1% дефицит от БВП. Планираното намаление на дефицита от 3,1% на 2,1% се дължи на консолидираната програма и на приходите, уточни той. Ще се спазва политиката на доходите за увеличение на минималната работна заплата от 1 януари 2016 г., като се предвижда тя да стане 420 лева", посочи министърът.

"Очаква се инвестициите да намалеят за сметка на финансирането на средства от ЕС, да бъдат заместени с инвестиции с национален ресурс, като разликата е под 10 % между двете числа. Разчита се на намалението от разходите за еврофондовете с близо 1 милиард и 800 млн., заради началото на новия програмен период", обясни Горанов.

По думите му, около 200 млн. има за допълнително инвестиционни разходи в сферата на отбраната и сигурността. "Има осигурени разходи за тунелното съоръжение под Шипка. Разчетено е увеличението на винетните такси, респективно разходите за инвестиции в текущ ремонт на пътната инфраструктура", добави Горанов.

ГЕРБ като най-голяма партия в този парламент изгради концептуално цялата си политическа платформа за запазването на плоския данък. С колкото по-бързи темпове увеличим качеството на човешките ресурси и инвестираме в средно образование и направим най-сетне някаква реформа във висшето образование, толкова по-бързо ще може да преразгледаме структурата на данъчната система и да я насочим към пряко облагане, добави министър Горанов.

На съвместното заседание бюджетната и икономическата комисии одобриха и бюджетите на НЗОК и на държавното обществено осигуряване (ДОО).

Здравният министър доктор Петър Москов представи проекта за бюджет на Здравната каса, която догодина ще разполага с 3,024 милиарда лева от приходи и трансфери от бюджета. Точно толкова трябва да бъдат и разходите ѝ, което означава, че бюджетът на Касата трябва да е балансиран. Тази година обаче той ще завърши с дефицит, обяви доктор Москов.

Към 30 септември най-песимистичната прогноза за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2015 година гласи, че най-лошият вариант е да има дефицит от порядъка на 65 милиона. На базата на преизпълнението на приходите от здравни вноски минимум още 20 милиона до края на годината ще влезнат в приходната част на бюджета и съответно да намалят този дефицит, максимален и възможен, според най-тежките и най-консервативни изчисления на Касата до около 40 милиона, обясни здравният министър.

Каквото и да се случи с парите за здраве до края на годината, за 2016 година Касата ще има над 180 милиона лева нетно увеличение на приходите.

В закона за ДОО се запазват размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. В него е предвидено минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и групи професии да нарастват средно с 8,6% за 2016 г. в сравнение с 2015 г., с ефект върху приходите от около 80 млн. лв. увеличение.

За 2016 г. са договорени минималните осигурителни доходи за 48 икономически дейности със средно увеличение спрямо 2015 г. от 7.5 на 100. За останалите 37 икономически дейности, при които не са постигнати споразумения, е приложено административно увеличение на минималните осигурителни доходи със 7.5 на сто. Най-ниският минимален осигурителен доход е равен на 420 лв., което е и очакваният размер на минималната работна заплата от началото на 2016 г.

Със закона диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2014 г., се запазва на нивото на 2015 г. и е в размери, съответно, 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв. Друга заложена промяна е увеличаването на минималния осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 300 лв. на 330 лв. от 1 януари 2016 г.; запазва се размерът на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2600 лв.; за 2016 г. не се правят вноски за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания е 1200 лв.