Гърция и Румъния ще ни дават от техния газ при кризи 12.09 | 17:38

При евентуално повторение на газовата криза от януари 2009 г. или при друга подобна ситуация, Гърция и Румъния ще бъдат задължени да помогнат на страната ни. И то с доставки на синьо гориво от собствените им запаси. Това предвижда нов регламент в ЕС, който днес бе одобрен от Европарламента.

Според условията в него всяка държава от ЕС, която изпитва криза на снабдяването с газ, ще може да поиска трансгранична помощ от съседите си по силата на нови правила за сътрудничество. Единствените съседни на България държави-членки са именно Гърция и Румъния, така че станата ни, поне засега, ще може да разчита на помощ само от тяхна страна.

При обратната ситуация обаче България ще трябва да даде от своето синьо гориво на Гърция. Освен това тя няма и друга алтернатива, тъй като не гранични с друг еврочлен освен нас.

Въвеждането на тези нови правила обаче не означава, че държавата, която снабдява кризисно съседката си с природен газ, ще трябва да изпитва недостиг за собствените си нужди. Според регламента всяка държава-членка ще може да активира механизма на солидарност, за да избегне недостиг. Което означава, че при хипотетичната ситуация, в която Гърция остава без доставки и иска помощ от България, ние от своя страна, ако нямаме достатъчно синь гориво и за двете страни, ще можем да поискаме помощ от Румъния. Тя пък от своя страна – от Унгария и т.н.

Освен това при газова криза помощта от съседна държава няма да покрива цялата консумация на синьо гориво в закъсалата страна-членка. Приоритет ще бъде даден на снабдяването с газ на домакинствата, централното отопление и основни обществени услуги като болниците. За останалите потребители синьо гориво ще има, ако останат свободни количества.

Новите правила установяват четири "рискови групи" държави членки, които ще си сътрудничат и предприемат съвместни оценки на риска, както и съвместни превантивни и спешни мерки. Ще има три нива на криза на снабдяването с газ: ранно предупреждение, тревога и извънредна ситуация. Държавите членки могат да обявят всяко едно от тях чрез информиране на Европейската комисия и компетентните власти в съответната рискова група и съседните държави.

Европейската комисия ще има право на достъп до всеки договор за доставка на газ от значение за сигурността на снабдяването, което означава 28% от годишното потребление на газ в съответната държава членка. Брюксел също така може да поиска информация относно други търговски споразумения от значение за функционирането на договора за доставка на газ, включително договори относно газовата инфраструктура.

"Нашите граждани не трябва никога да остават без газ в домовете си. Държавите членки се наемат да си помагат взаимно при нарушаване на доставките. Новият регламент ще подсили регионалното сътрудничество в планирането за извънредни ситуации и предотвратяване на кризи и ще направи договорите за доставка на газ по-прозрачни", заяви полският евродепутат от ЕНП Йежи Бузек.

Новият регламент обаче все още не влиза в сила. Той бе приет с 567 гласа "за" 101 - "против" - 23 "въздържал се". Така следващата стъпка ще бъде той да се одобри от Съвета на ЕС. Едва, когато и това се случи, той ще бъде публикуван в Официалния вестник на ЕС, а 20 дни по-късно официално ще влезе в сила, уточняват от Европарламента.

Този регламент представлява основна част от пакета мерки за устойчива енергийна сигурност, представен от Европейската комисия през февруари 2016 г. Заедно със законодателството относно междуправителствените споразумения (прието през март 2017 г.) този пакет увеличава прозрачността на газовия пазар и подсилва устойчивостта на ЕС при нарушаване на снабдяването с газ. Приложение I към регламента съдържа изчерпателен списък на държавите членки, включени в четирите рискови групи.