Евгений Кънев: Управляващите си играят с бюджета, а бюджетът не е игра 29.11 | 12:00

Ако няма натиск и протестите затихнат, те ще приемат бюджета в този вид

От iNews

Как трябва да говорим вече за проектобюджета, кое е най-важното и какво трябва да знаем в момента, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев, икономист.

"Според мен най-важното, което трябва да знаем, е, че по принцип Борисов, който е официалното лице на партиите и зад колелото, което стои зад него и зад този бюджет, в момента е в етап на оценка колко силен и заплашителен за тях лично е протестът. Опитват се да го моделират през медиите като протест, който не е достатъчно голям, бил е свикан от работодателски асоциации, други партии са участвали. Искат да тестват обществените реакции, за да видят има ли нужда въобще да променят нещо в този бюджет.

Както си спомняте, първата заявка след големия митинг беше: "Оттегляме бюджета". Днес говорителите на властта навсякъде моделират общественото мнение. Опитва се да се моделира медийната среда и реакциите, за да се разбере дали може да мине. И ако мине, на практика пак ще се стигне до някакви козметични промени. Последният анонс беше, че ще отпадне увеличението на данък дивидент, но ще остане 1% вдигане на осигуровките. Не съм сигурен в това. Както знаем, при Борисов винаги има тестване на реакции – да се види дали ще мине и как се възприема. А ако всъщност настъпи затишие, най-вероятно ще се върнат отново към сегашната схема, просто за да видят колко устойчиви са тези реакции."

"Искаме държавата да не ни пречи да живеем в тази страна" и кои са основните проблеми в този бюджет.

"Първият проблем е неимоверното покачване на заплатите в публичния сектор – и то не на всички, а на определени групи, свързани с опазването на властта. Официално – опазване на реда, но реално – опазване на властта. Това са полиция, служби, прокуратура и съд.

Проблемът е, че първо – това е огромно увеличение на фона на тяхната заетост, и второ – други групи в публичния сектор започнаха да протестират и те също искат увеличение, което влачи след себе си спирала. Трето – увеличението на тези разходи е толкова голямо, че надминава допустимото по закон за публични финанси: 30% от брутния продукт са разходи на бюджета, което не прави впечатление на никого.

И още: увеличението е толкова голямо, че е повече от целия корпоративен данък в икономиката. Това е само един от аспектите.

Вторият голям проблем е, че е много вероятно този бюджет да не бъде одобрен от Европейската комисия и ЕЦБ. Вече като сме в еврозоната, сме под строго наблюдение за тези бюджети, тъй като не можем да си позволим да пречим на общите правила и на общата валута. А на практика, когато се правят разходи, прикрити като инвестиции в капитала на Българската банка за развитие или Българския енергиен холдинг, те реално излизат като разходи по няколко технически причини. Така ще влезем в процедура по свръхдефицит. Това означава, че реално минаваме 3% позволен дефицит, което се наказва много строго от Европейската комисия.

Третият голям проблем е съществуващо лошо икономическо положение на секторите в производството, най-вече за износ – индустрията, която оперира на изключително тънки маржове. Много предприятия вече закриват. Известни са 5-6 големи предприятия, които спират дейност. Други оперират със загуби три поредни месеца. Ако вдигнем осигуровките сега, това ще ги натовари още повече и ще ги доведе до фалит.

Техните приходи са предвидени в бюджета, но няма да влязат, защото предприятията ще фалират. Това означава, че дефицитът ще е още по-голям от този "на хартия". Има голяма вероятност този бюджет да доведе до неуправляемост на публичните финанси."

Протестът – инфлуенсърите, Instagram, TikTok и поколението Gen Z

"За тях проблемът със заплатите и доходите е огромен казус. Когато им кажеш, че ще се качат осигуровките и това ще ограничи реалното увеличение на заплатата, те започват да протестират. А когато разберат, че това не е заради криза, война или катастрофа, а просто защото трябва да се крадат големи суми – и то се знае от кого – това възпламенява фитила дори на младите."

Какво следва от тук нататък

"Казват, че няма как да се изтегли този бюджет чисто законово, но това не означава, че няма как да бъде променен. Възможно е да се внесе нов проект за бюджет, възможно е да се направят корекции в рамките на същия бюджет, възможно е да се отложи неговото приемане. Всичко това е в ръцете на управляващите и на парламента. Въпросът е дали ще има достатъчно обществен натиск, за да бъдат принудени да направят тези промени. Защото, ако няма натиск, ако протестите затихнат, те ще приемат бюджета в този вид, в който е предложен. Ако обаче протестите продължат, ако се разширят, ако се включат още повече хора, тогава управляващите ще бъдат принудени да направят промени. И това е всъщност големият въпрос – дали обществото ще успее да задържи енергията на протеста достатъчно дълго, за да принуди управляващите да направят промени."

Два сценария

"Първият е оптимистичен – протестите продължават, обществото показва, че няма да се примири, и управляващите са принудени да направят промени в бюджета. Вторият е песимистичен – протестите затихват, обществото се уморява, и управляващите приемат бюджета в този вид, в който е предложен.

И в двата случая обаче последствията ще бъдат сериозни. Ако бюджетът бъде приет в този вид, последствията ще бъдат икономически – свръхдефицит, санкции от Европейската комисия, фалити на предприятия, увеличаване на безработицата. Ако бюджетът бъде променен, последствията ще бъдат политически – управляващите ще бъдат принудени да признаят, че са сгрешили, и това ще отслаби тяхната позиция. Така че каквото и да се случи, последствията ще бъдат сериозни. И това е всъщност големият проблем – че управляващите си играят с бюджета, а бюджетът не е игра. Бюджетът е основата на икономиката, основата на държавата."

 Какво може да се направи

"Допускам, че независимо от правилата, според които тригодишната прогноза трябва да бъде съгласувана преди първо четене, положението е толкова сериозно, че нищо чудно – както ни направиха голям компромис за втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост – да се върне отново на първо четене. Знаем, че има много такива ситуации в нашия парламент с подобни трикове. Но също е вероятно в рамката на тази прогноза да бъдат намалени директно тези пера, които най-много притесняват младите — осигуровките."

Нещо на парче и набързо, за да спрат протестите

"Това е голям проблем на нашата публичност – липсата на почтеност. Защото на практика, когато нямаш почтеност, ти никога не знаеш дали думите на тези, които управляват, значат нещо. Или просто пробват степента на съпротива, както започнахме разговора – а в момента, когато тази съпротива по някаква причина бъде приспана, както се случва много пъти, може да бъдат прокарвани всякакви безумия през бюджета.

Ясно е, че има огромна тежест на разходите за инвестиции за бизнес кръговете около властта и големи разходи за хората, които трябва да бранят тези инвестиции – службите и правосъдните органи. Всъщност това е фокусът на целия бюджет."

Парадоксът и обърнатата логика на бюджета

"За първи път през целия преход: първо се прави разходната част на бюджета – колко пари са нужни именно за тези инвестиции за бизнес кръгове и за охрана на тези "инвестиции" от народни протести – и след това се търсят приходи откъде да се вземат, за да се закърпи положението.

Когато не стигнат приходите от нормална икономическа дейност, започва да се мисли по посока на увеличаване на външния дълг и на някои данъци. И в момента точно такъв тип бюджет имаме. Фиксирана част, която не може да се пипа, и от там нататък започваме да преговаряме откъде да вземем пари, за да финансираме фиксирани разходи.

А пътят трябва да е точно обратният – първо трябва да се види икономиката какво може да даде, и след това, което може да даде, да се разпредели. Това е логиката на един нормален бюджет.

И по тази причина се качва рязко дългът, защото не стигат парите, а трябва да се финансират тези разходи. Припомням: за 2025 година дългът, който трябваше да се вземе за финансиране на дефицита, беше 6 млрд. плюс 3 млрд. връщане на стари дългове – общо 9 млрд. Но не се взеха 9 млрд., а се взеха 18 млрд. Тези 9 млрд. допълнително всъщност не бяха нужни, но на практика се взеха още 9 млрд., които потънаха в пясъка на бюджета.

От тази гледна точка се връщам на това, че когато няма почтеност, можем да очакваме всичко. Властта ще направи всичко, за да остане на власт. На практика ни казват: "Ще управляваме както можем и колкото можем".

Какво постигна протестът и защо след Нова година се очакват шокови ситуации, "които ще доведат до големи промени в България през 2026 година" – чуйте в звуковия файл.

Водещи

Най-четени