ИПИ: Над 2 млрд. лв. е дупката в НЕК - как да не поскъпне токът? 15.05 | 20:32

Въпреки уверенията на енергийния министър и председателя на регулатора КЕВР, че няма основания за поскъпване на електроенергията от 1 юли, реалността показва друго, смятат от Института за пазарна икономика.

Вярно е, че в своето ценово заявление държавната НЕК, която е ключов играч на пазара на ток като обществен доставчик за регулирания сектор /домакинствата/, не е посочила изрично, че иска да се повиши цената на тока, който продава на ЕРП-тата. Но компанията ясно е посочила огромния дефицит от регулираната си дейност в периода юли 2014 – юни 2015 г. и  причините за него, сочи Калоян Стайков от ИПИ.

Данните на НЕК показват, че натрупаният дефицит е около 950 млн. лв. само в рамките на настоящия ценови период. 

От него  449 млн. лв. са формирани при изкупуването на електроенергия по дългосрочни договори от Марица Изток 1 и 3. Признатите разходи на НЕК се базираха на предоговарянето на тези договори, което все още не е факт, отбелязва икономистът. 

Малко над  227 млн. лв. са от изкупуване на електроенергия от вятърни и фотоволтаични централи. Регулаторът призна разходи за изкупуване на електроенергията от тези производители по преференциална цена за 50% от средногодишната им продължителност, а останалото количество – по цена на НЕК. Според Стайков това решение противоречи на Закона за енергията от възобновяеми източници, който задължава НЕК да изкупува цялата средногодишна продължителност на работа по преференциални цени. Също така и не всички производители имат определена средногодишна продължителност на работа, отбелязва икономистът.

Близо 130 млн. лв. са разходите за въглеродни емисии по дългосрочните договори, които не са признати. Има и още около 151 млрд. лв. некомпенсирани разходи за дейността "обществена доставка”, които включват разходи за лихви и главници по кредитите на компанията.

Към този недостиг трябва да се добавят и натрупаните задължения на компанията от регулирана дейност в периода юли 2010 – юни 2014 г., които по оценка на КЕВР възлизат на около 1,4 млрд. лв.

Възможно ли е при положение, че за четири години компанията е натрупала дефицит от 1,4 млрд. лв., а в рамките само на една година той се е увеличил с още около 950 млн. лв., достигайки близо 2,4 млрд. лв., министърът на енергетиката и председателят на КЕВР да не виждат основание за увеличаване на цената на електроенергията, задава риторичен въпрос икономистът.

По неговите думи, подобно отношение буди редица притеснения, основното от които е, че краткото отрезвяване, което беше завладяло регулатора през 2014 г., когато цените на електроенергията бяха увеличени с две решения на КЕВР, е изместено от ново опиянение по "неоснователни искания за увеличение на цените”.

Според Калоян Стайков "аспиринче-то”, което може да помогне за отрезвяване на институциите, е следният цитат от ценовото заявление на НЕК: "…необходимостта от ползване на кредити за разплащане на просрочени задължения към доставчици произтича основно от обстоятелството, че регулираните цени, които му се утвърждават, не покриват разходите за регулирана дейност и компанията не е в състояние да генерира достатъчно парични средства за финансиране на дейността си”.

Може и да изглежда като че ли държавата, в лицето на регулатора, провежда политика против собствения си монополист, но в крайна сметка потърпевши са производителите на електроенергия и мрежовите компании – защото им се бавят плащания; небитовите потребители – защото плащат по-висока цена заради натрупаните дефицити в системата; домакинствата – защото рано или късно ще си платят реалната сметка, било то и през държавния бюджет, обощава икономистът от ИПИ.