Икономисти: Бюджетът, но и банките надуват балона, който ще се спука 19.11 | 18:40

Алтернативен бюджет е възможен

Както внесеният Бюджет 2026, така и лудостта в банковото кредитиране раздуват "балона" в икономиката, който ще се спука и вероятно ще стигнем до ситуация, подобна на тази в Румъния. Това предрекоха икономисти по време на ежегодното представяне на т. нар. "Алтернативен бюджет" от Института за пазарна икономика. Като основен проблем експертите подчертаха раздутото до около 46% от БВП преразпределение през държавните финанси.

Балони и прегряване

"Аз виждам два големи макроикономически проблеми. Единият е бюджетът, щедрото харчене и дефицитите, а другият е лудостта в кредитирането от страна на банковия сектор. И двете помпат едновременно балона и водят до признаците на прегряване, които се виждат – рекордно ниска безработица, увеличаване на заплатите, но също така ръст на цените като цяло, ръст и на цените на имотите", каза Георги Ангелов, старши икономист в "Институт "Отворено общество".

В идната година има риск проблемът допълнително да се задълбочи, защото след влизането в еврозоната БНБ ще освободи на банките около 16 млрд. лв., които те досега бяха длъжни да поддържат като минимални допълнителни резерви. Централната банка уверява, че секторът ще депозира средствата, а няма да ги ползва за нов бум в кредитирането, но точно обратното разказват търговски банкери, които не крият, че парите частично ще се ползват тъкмо за кредитиране на домакинствата и бизнеса у нас.

"В момента няма играч в България, който да спре балона, защото той е супер и за бюджета, тъй като носи повече приходи. Спре ли кредитната експанзия, веднага губим към 5 млрд. лв. приходи в бюджета", каза още Георги Ангелов. По думите му това е опасна руска рулетка, която със сигурност ще приключи с бюджетна и икономическа криза. Тя обаче трудно ще може да се овладее, защото "спре ли растежът, всичко спира", прогнозира икономистът.

По думите му неслучайно Румъния не може да овладее бюджетната си криза въпреки свиването на разходите и вдигането на приходите. Според него големият консенсус отпреди 25-30 години за ниски данъци за бизнеса трябва да е обвързан с коректното плащане на данъци от всички. "Ако даваме субсидии за тока на петролната рафинерия, защо един полицай или един пенсионер да не поискат същото", попита Ангелов.

Грешка ли са енергийните помощи за бизнеса

Спор възникна между икономистите и присъстващи депутати от бюджетната комисия в парламента. Георги Ангелов и Калоян Стайков за пореден път се обявиха срещу енергийните помощи за бизнеса, особено поради факта, че за дълъг период от време те се даваха на всички компании, без каквито и да било критерии.

Лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев, който е защитник на помощите, репликира, че тъкмно помощите за цената на тока са спасили българската индустрия в последните години. "Европа има сбъркана и самоубийствена енергийна политика - цената на енергията е от 2 до 5 пъти по-висока от тази в САЩ и Китай. Единственият начин нашата индустрия да не умре беше да се гласуват мерки за целия пазар, защото субсидирането на отделни предприятия щеше да се смята за държавна помощ. Благодарение на тези субсидии успяхме да изтрием отчасти погрешната политика на Европа и спасихме индустрията", каза Василев.

Алтернативен бюджет е възможен

Алтернативен бюджет на внесения от правителството е възможен, показаха за поредна година икономистите от ИПИ.

"Правителството предлага бюджет с рекордни разходи (близо 46% от БВП), увеличение на данъчната тежест върху работещите и нарастване на публичния дълг с 10 процентни пункта в средносрочен период (до 37% от БВП през 2028 г.). Това е политика, която се отклонява от традицията в държавните финанси в последните повече от две десетилетия и заплашва да събори модела на финансова стабилност и изпреварващ икономически растеж", коментираха икономистите. Лъчезар Богданов, Петър Ганев, Петя Георгиева и Иван Брегов аргументираха основните принципи, които биха могли да залегнат в алтернативния бюджет. Ето и част от най-важните предложения на Института за пазарна икономика:

Бюджетна рамка

Ограничаване на преразпределението на национални средства през бюджета до 38% () от БВП и запазване на данъчната тежест върху труда и печалбите;
Поддържане на нива на държавния дълг до 30% от БВП в средносрочен период - избягване на сценарий "Румъния” и гарантиране на финансова стабилност;
Запазване на данъчно-осигурителната тежест през 2026 г. и възможност за намаление на осигуровките през 2027 и 2028 г.;
Данъчен стимул за иновации и инвестиции чрез бърза амортизация за разходите за машини и оборудване и признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер.

Публичен сектор

Ударно свиване на наетите в публичния сектор и ограничаване на разходите за персонал;
Правило 20/10 за публичния сектор - намаление на броя на наетите в обществения сектор до максимум 20% от всички наети по трудово и служебно отношение в страната и ограничаване на разходите за персонал в консолидирания бюджет до 10% от БВП;
Освобождаване на близо 100 хил. наети в публичния сектор в следващите три години;
Премахване от 2026 г. на автоматичните правила за формиране на заплатите – най-вече в силовите ведомства;
Съкращаване от 2026 г. на незаетите щатни бройки и правила за бонусите в държавната администрация;
Създаване на механизъм за освобождаване на наети в администрацията чрез специален фонд за финансиране на оптимизацията и удължаване на периода за изплащане на дължимите възнаграждения при освобождаване (до две години).

Инфраструктура

Приемане на дългосрочна програма за капиталови инвестиции, в т.ч. увеличение на тол таксите и програма за транспортна свързаност.
Концесиониране на големи инфраструктурни проекти и инвестиционни ангажименти на държавата – постигане на поне 2% от БВП инвестиции на частния сектор в публична инфраструктура.

Социална политика

Интегриран модел на социално подпомагане и насочване на всички помощи на база доходен критерий на ниво домакинство – свиване на неравенството и коефициента на Джини с 2 пункта;
Отпадане на Закона за личната помощ и частично включване на механизма в програма по Закона за социалните услуги при ясни и строги правила за достъп на база оценка на потребностите;
Регулярна оценка на всички социални програми и плащания с фокус ефекта им върху намаляването на бедността и неравенството.

Местна власт

Актуализация на данъчните оценки и възможност за по-гъвкава политика на местно ниво за определяне на данъка;
Преотстъпване на част от приходите от облагането на доходите на физическите лица (2 пр.п.) към общините и постигане на 40% собствени приходи в местните бюджети;
Намаление на броя на общините и въвеждане на модел на споделени услуги, в т.ч. по отношение на стратегическото планиране и програмиране, възлагане на обществени поръчки и инвестиционна политика.

Здравеопазване

Твърди лимити в ръста на разходите за здравеопазване и създаване на резерв;
Намаляване на броя на публичните болници с една трета, в т.ч. общински болници да се превърнат в лечебни заведения, предлагащи дългосрочна грижа;
Изваждане на една трета от клиничните пътеки в извънболничната помощ;
Стартиране на въвеждането на диагностично-свързани групи като модел на заплащане в болничната помощ.

Съдебна власт

Реорганизация на структурата и броя на органите на съдебна власт, промяна в числеността им съобразно натовареността, демографските, икономическите и социалните фактори в страната;
Спиране на конкурсите за назначения в системата, преразпределение на съществуващия щат в нисконатоварените съдилища и структури на прокуратурата, закриване на щата при пенсиониране на съдии, прокурори и следователи. Реподбор и решително съкращаване на съдебната администрация;
Разделяне на бюджета на съдебната власт по основни функции като за същински се приемат само свързаните с разследване, обвинение, правораздаване. Несъщинските подлежат на мотивиране от ВСС пред Народното събрание и след това гласуване на бюджета за тях;
Замразяване на заплатите на настоящото ниво, пълно премахване на класа прослужено време.

Източник: Медиапул