Катастрофа: Защо България внася почти всички храни отвън 20.03 | 20:00

Представете си дистопия, в която на България ѝ се налага да се изхранва единствено с това, което произвежда. Резултатът ще е катастрофален, защото единственото, което българското селско стопанство произвежда в повече, е зърно. Така че ще ядем само хляб. Причината е, че производството на жито и други зърнени култури надхвърля шесткратно това на плодове и зеленчуци - и е над три пъти повече от необходимото за вътрешно потребление. А почти 80% от плодовете и зеленчуците, консумирани в България, са вносни, както и близо 50% от месото.

Слонът в стаята

Силното оскъпяване на храните в държава с голям дял бедни и работещи бедни изкара на дневен ред различни проблеми - ценообразуване в зоната на здрача, твърде ниски законови санкции, неефективни регулатори. А властта си намери виновници в лицето на търговските вериги. Но за слона в стаята - селско стопанство, което не е в състояние да изхрани 6,5-те милиона граждани, нито дума.

В края на м.г. пред Агри.бг Цветан Цеков от Браншова камара "Плодове и зеленчуци” предупреди, че "ако форсмажорно не предприемем мерки с поставени цели, за няколко години ще загубим сектор "Плодове и зеленчуци" - отказват се много производители”. В медийни изяви наскоро Цеков съобщи и това, че българското оранжерийно производство "почти го няма” заради високите цени на топлоносителите. Но и да го има, не е конкурентно на евтиния внос от Турция с нейното силно развито земеделие и на силно субсидираното производство от Европейския съюз (EС).

Тревожни тенденции

Вече стана ясно, че първите български домати се очакват да излязат в края на март и ще минат 5 лева/кг. на едро, което означава, че в магазините ще са още по-скъпи. Мнозинството българи най-вероятно ще изчакат още месец-два преди да почнат да купуват. Заради силно поскъпналите храни от първа необходимост от трапезата отпадат плодовете и зеленчуците, по чиято консумация българите бездруго са предпоследни в ЕС по данни на Евростат.

Но статистиката е тревожна не само за българите. Последните оценки от Freshfel Europe Consumption Monitor показват, че средната дневна консумация на пресни продукти сред европейците през 2022 година е спаднала с 10% - до 364 грама на глава от населението – и е под препоръката на СЗО за минимум 400 грама. Това се дължи както на хранителните навици на милениалите, така и на пониженото потребление от хората с ниски доходи. Преди дни Българската стопанска камара показа тъжната статистика на българския износ на зеленчуци за ЕС и съответно внос за последните 15 години - салдото в търговията е отрицателно. Наред с това, констатира БСК, България е безспорен лидер в ЕС по съотношението домати/банани - внасяме повече домати, отколкото банани. Българският домат се превръща в мит поради липсата на смислена държавна политика за производството на зеленчуци, и не само.

Политици със скръстени ръце

Затова пък последователната политика на поредица правителства отгледа кастата на "зърнарите” и на големите земеделски стопанства, които получават най-големите директни плащания, чийто таван е 300 000 евро. Чрез свързани фирми едни и същи собственици получават десетки милиони, а властта, все едно коя, не контролира процеса. (Коалиционното споразумение на правителството на "Промяната” предвиждаше таванът да стане 100 000 евро, а след като БСП получи земеделското министерство, министър Иван Иванов реши, че това "трябва да стане плавно, без да се нарушават рязко интересите…” и такива важни въпроси да се решават от парламента. В крайна сметка всичко си остана по старому.)

Тази практика доведе дотам големите да стават още по-големи, а малките да се смаляват и изчезват - "за 10 години броят на стопанствата е намалял с почти 75%”, съобщи преди време "Капитал”. Благодарение на субсидиите големите успяват да модернизират своите стопанства, но не и малките.

Обещания и резулати

Предизборните програми са пълни с обещания за земеделие, което да изхранва България, подкрепа за производителите на плодове и зеленчуци, подкрепа за животновъдите, програми за българските продукти, предприятия за първична преработка, насърчаване на биопроизводство и какво ли още не. Но резултатите са видими чрез фактите.

Например, по оценки на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САПА), производството на свинско месо тази година може да намалее до 72 000 тона заради броя на свинете, свил се с 26% на годишна база до 511,6 хиляди в края на 2022 година. В предвоенната 1939 г. България е произвела почти два пъти повече свинско месо - 173 хиляди тона (при над 740 хиляди свине). През 1939 г. в България живеят над 6,3 милиона души, почти колкото и сега, но тогава населението е било младо и активно, а сега е застаряващо и с отрицателен демографски прираст.

С изключение на зърното, в останалите сектори на българското селско стопанство сривът е голям, традиционни земеделски райони обезлюдяват, а работници не достигат поради лоши условия на труд, липса на достатъчно механизация и ниско заплащане. Към момента тази промяна изглежда необратима.

Емилия Милчева, Дойче веле