МЗХ: По-малки субсидии, но за повече фермери 30.06 | 16:10

Трябва да се въведат тавани за финансиране на фермерски проекти по новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. или да се намали делът на държавно и собствено съфинансиране по проектите за сметка на бенефициентите. Така евросредствата по новия програмен период ще бъдат разпределение по-справедливо и ще стигнат до повече български стопани. Това заяви зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев по време на дискусионен форум "Деветте пътя към еврофондовете".

Идеята на Грудев бе в отговор на искането на Националната асоциация на зърнопроизводителите да се въведат гарантирани тавани при директните субсидии на площ за отделните производства. Той категорично отхвърли искането на зърнената асоциация и като по-добри варианти предложи се въведат тавани за финансирането на отделните проекти или да се промени делът на самофинансиране от страна на фермерите. "Ако в момента финансирането е 50 на 50%, да стане 40 на 60%, като по-големият дял ще се поеме от бенефициента. По този начин ще могат да се подпомогнат повече бенефициенти", смята зам.-министърът.

Субсидията трябва да е адреналинът, а не моторът за един проект

Това каза Грудев и обясни, че субсидията не бива да е самоцел. Важнао е реализацията на проекта, тъй като се очаква това да подобри живота не само на фермера и неговото семейство, но и на неговите работници, на населението в района и на общината.

Зам.-министърът категорично не одобрява идеята на Асоциацията на зърнопроизводителите да има гарантирани бюджети в Селската програма за отделните производства. Според него това ще доведе единствено до напрежение между земеделските сектори.

От зърнената асоциация, в която членуват едни от най-богатите бизнесмени в България благодарение на преките евросубсидии, които отиваха само при тях, обяче настояват да има заделени гарантирани бюджети за овощари, зеленчукопроизводители, зърнопроизводители и др.

"Ако целият бранш иска гарантирани бюджети, това ще бъде разгледано", каза все пак Грудев.

1 млрд. лв. са в риск за усвояване по старата Селска програма

Малко над 1 млрд. лв. са рискови за усвояване по старата ПРСР 2007-2014 г., каза изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Румен Порожанов. Земеделският министър Десислава Танева пък отчете, че за изминалите 6,5 години реално усвоените средства по Селската програма са 1,8 млрд. лв.

До изтичане на последния възможен срок за изплащане на средствата от страна на Европейската комисия остават само 6 месеца, алармира Порожанов и призна:. "Това ще е много труден период, през който трябва да се преборим за максимално и ефективно свояване на евросредствата".

Паралелно предстои и труден период за усвояване на общо 2,9 млрд. евро - европейски средства и националното съфинансиране - по новата ПРСР 2014-2020 г. Тя също стартира в България с година и половина закъснение. Земеделските производители и преработвателите могат да разчитат на над 1,1 млрд. евро по всички мерки, а общо 642 млн. евро са парите за развитие на селските общини и подобряване на живота на населението в тях.

Останалите средства от земеделската програма са насочени по направления "агроекология" и "климат", каза Порожанов, цитиран от БТА.

Няма вече селски пари за неземеделски дейности и ВЕИ централи

Дирекорът на фонд "Земеделие" е категоричен, че новата Селска програма може да е по-ефективна от досегашната, "само ако се избегнат лошите практики до момента, които в различните мерки са се настанили като заявления и като приложения".

"Предполагам на всеки от вас е ясно какъв голям икономически интерес е съсредоточен в тази програма. В много случаи той не е много здравословен, защото всеки се опитва по някакъв начин да усвоява европейски пари, включително и по земеделската програма", коментира Порожанов. И подчерта, че през новия програмен период усилията на всички трябва да се насочат срещу опитите за злоупотреби с евросредства, "за да бъде игнорирано напълно".

Директорът на фонда даде пример с многобройните проекти за изграждане на ВЕИ централи по старата ПРСР и по този начин е допуснато европейско подпомагане на неземеделски дейности в селските райони.

"С какво тези централи са допринесли за икономическото развитие на селските райони? Дари са повишили са заетостта в тях или са спомогнали за благосъстоянието на местното население?", попита Порожанов. И заяви, че по новия програмен период

Администрация и производители искат по-ясни наредби и точни правила

"Наредбите трябва да са ясни, да създават ясни правила и да улесняват както администрацията, така и бенефициентите при изпълнението им", заключи шефът на фонд "Земеделие".

Зам.-министърът на земеделието Васил Грудев пък гарантира, че през новия програмен период няма да се допусне загуба на европейско финансиране за биологично земеделие заради техничесики грешки. В момента министерството е поставило за цел да измени наредбата така, че да бсе избегнат техническите грешки, заложени от контролиращите органи в системат. Зам.-министърът гарантира, че и след законовите срокове биопроизводителите ще могат да получат субсидиите си, тъй като грешките не са по тяхна вина.

Грудев отговори на въпрос на Мариана Милтенова от Съюза на градинарите ще получат ли биофермерите полагащите им се евросубсидии, след като са изпуснали сроковете заради сгрешени кодове от страна на сертифициращите органи, които ги контролират.