Над 65 млрд. лв. кътат българите в банки, дюшеци и пенсионни фондове 10.07 | 20:11

Българските домакинства разполагат с над 65 млрд. лв. спестени пари. Данните са валидни към края на 2015 г., което означава, че в момента сумата е още по-голяма. Това показва анализ на "Индъстри Уоч” за финансовото състояние на държавата и населението. Освен това изследването сочи, че през последните 10 години богатството на българите непрекъснато се е увеличавало. А причините за това са в нарастването на заплатите, големите лихви, които получавахме от депозитите в банките до 2013 г. и парите, които изпращат у нас на своите близки българите в чужбина.

Паралелно с това през последното десетилетие богатството на домакинствата у нас нараства с два пъти по-бързи темпове от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Освен това финансовото богатство на българите се е утроило от 2005 г. насам като абсолютна сума. Въпросните над 65 млрд. лева пък представляват 75.6% от БВП на страната.

Предпочитанията на домакинствата обаче се променят в рамките на последното десетилетие. Въпреки спада на лихвите, хората в България продължават да избират банковите депозити като основен начин за съхранение на своето богатство. Делът на влогове нараства от 61.5% от финансовия портфейл на населението през 2005 г. до 65.2% 10 години по-късно.

Значението на пенсионните фондове също расте. Все повече средства се натрупват по задължителния втори и доброволния трети стълб на пенсионната система. Универсалните, професионални и доброволни фондове управляват 14% от финансовите активи на населението през 2015 г. при едва 6% 10 години по-рано.

Хоризонтът на спестяване се удължава. През последните 10 години домакинствата спестяват все по-дългосрочно. Близо половината срочни спестявания на населението са за срок от 6 до 12 месеца през 2015 г., а всеки пети срочен влог е сключен за период над 1 година. Все по-голям става делът на устойчивите спестявания – средства, които домакинствата не планират да харчат в обозримо бъдеще. През последните 10 години делът на потребителските кредити се стопява до 40% от всички домакински заеми през 2015 г. при положение че е бил 54% през 2005 г. Задлъжнялостта по жилищни кредити трайно нараства в относително изражение като през 2015 г. близо половината дълг на българските граждани е съставена от ипотеки.

Българският пазар на жилища беше сред най-засегнатите от глобалната финансова криза. Цените на жилищата в България се понижиха общо с 38%, преди да докоснат дъното през третото тримесечие на 2013 г. Оттогава досега жилищните имоти в страната са поскъпнали с 8%. Въпреки развитието на жилищния пазар през последните години, както цените на имотите, така и реализираните продажби, остават далеч от нивата преди кризата. Цените през последните години нарастват с плавни темпове, като двигателите на растежа са предимно вътрешни – най-вече оживлението на пазара на труда, видимо през ръста на заетостта и заплатите.

За разлика от периода 2005-2008 г. притокът на чужди капитали в България в момента е ограничен. Инвеститорите са изключително предпазливи заради бавния растеж в еврозоната, трудностите на Гърция, предстоящото преструктуриране на ЕС заради излизането на Великобритания и слабостите на китайската икономика, въпреки изключително меката монетарна политика и ниските лихви в глобален мащаб.  Без нов свеж поток от чужди капитали, цените на жилищата ще продължат да се повишават бавно и скоро няма да доближат нивата от 2008 г.