Непушачите не могат да наваксат оборота на пушачите по заведенията 13.06 | 11:42

44% от хората, които посещават заведения, не подкрепят тоталната забрана за тютюнопушене на обществени места. Според тях предишните ограничения - разделящи две зони за пушачи и непушачи, са били достатъчни. Това показват данните от проучване, направено през 2013 г. от агенция за маркетингови изследвания Ноема, пише в. "Стандарт".

Един от изводите на анализа на проблема с пушенето в заведенията всъщност показва, че след забраната хората не са намалили пушенето, а посещението в заведения, от което страда ресторантьорският бизнес, тъй като пушачите прекарват по-дълго време в заведенията и поръчват повече неща от непушачите.

В същото време проблемите в ресторантьорския бизнес засягат и други сектори и като цяло се отразяват негативно на икономиката.

Честите посетители започват да ходят по-рядко и да стоят по-малко в заведенията, а делът на редките посетители, които са започнали да ходят по-често, не е в състояние да компенсира тази тенденция. Около една трета от пушачите заявяват, че се отказват често от посещение, защото те или техен познат иска да пуши, докато са заедно. При непушачите делът им е значително по-малък – 8%.

Опит от световните барове

В страните, в които е въведена тотална забрана за тютюнопушене в заведенията, се доказва, че в огромния си процент клиентите свързват консумацията в заведенията с употребата на цигари.

Според изследване, направено в американския щат Мейн, пушачите харчат за посещения на ресторанти и барове средно с почти 50% повече от непушачите. Липсата на спад при оборота на българския бизнес през лятото на 2012 г., когато беше въведено ограничението, не означава, че не се очакват проблеми в бъдеще.

Нормалните обороти през лятото лесно се обясняват от факта, че тогава дейността на ресторантите се извършва на открито, където ограничение за пушенето няма.

След края на летния сезон оборотите на голяма част от обектите в ресторантьорския сектор намаляха от 50% до 70%, а във вътрешността на страната – до 90%. Резултатите от това са: намаляване на постъпления към държавата под формата на данъци, закрити работни места, проблеми при изплащане на кредити, данъци, осигуровки, заплати, разплащане с доставчици и пр.

Българският опит

По данни на НСИ наетите по трудов договор в сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" в периода от юли до септември 2012 г. са с 20 хиляди души по-малко. Друга немалка част от заетите в сектора са в принудителен неплатен отпуск.

Икономическите ефекти от забраната ще се изразят в над 12 млн. лв. по-малко приходи от осигуровки, над 60 млн. лв. по-малко приходи от ДДС, над 144 млн. лв. по-малко приходи от данък "печалба", или общо 216 млн. лв., без да се отчитат косвените ефекти за други икономически сектори, свързани със сектор "Ресторантьорство", както и ефектите върху социалните плащания и обезщетенията при безработица, посочват икономически експерти.

Не бива да се пропуска фактът, че стагнацията в ресторантьорския сектор се отразява негативно и на други сектори на икономиката, като транспорт, производство и търговия с оборудване, храни, консумативи, реклама и др.

От справки, предоставени от най-големите производители и дистрибутори на безалкохолни напитки, бира, алкохол, кафе, хранителни и други продукти, е видно, че общият спад при тях е от 27 до 34%.

В същото време приходите от акциз на цигари, по данни на митниците, се увеличава с 8%, което категорично доказва, че хората бойкотират тази забрана. Увеличава се като цяло консумацията и тютюнопушенето в домашни условия.

Информация за последствията от забраните може да се получи от страните, които имат по-дълъг опит с тях. В периода 1980-2006 г. скоростта на затваряне на типичните английски пъбове е била средно 0,65% годишно. След въвеждането на забраната през 2007 г. тя скача на 2,8%.