Правилна ли бе политиката ни спрямо ВЕИ? 12.09 | 20:37

Отговорът на този въпрос има различни аспекти

Шест години след приемането на първия закон за възобновяемите енергийни източници - ВЕИ, две години след втория и след експлозивното нарастване на фотоволтаичните мощности, актуална равносметка за водената в този сектор политика е повече от необходима.

Мнозина веднага биха констатирали провал. И биха се позовали на поскъпналата електроенергия за бита, заплетените отношения и дисбалансите между играчите в отрасъла. Картината обаче е пъстра.

Да, в електроенергийната система се натрупаха дефицити за стотици милиони лева – нарасналото производство на скъп ток от фотоволтаици (PV) се сблъска с невъзможността на мрежовите компании да наберат нужните средства за изкупуване на тази енергия от крайните потребители.

България обаче е сред държавите в Европейския съюз, които почти сигурно ще преизпълнят целта си до 2020 г. за дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление. Прагматично би било излишъците от зелена енергия да се остойностят и предложат на изоставащите страни членки.

Разглеждайки основно фотоволтаиката, сегашният анализ доказва, че засега България не постига нито пълен успех, нито категоричен провал по отношение на ВЕИ. Този извод, макар да звучи прозаичен, е важен, защото е направен въз основа на аналитичен модел за успех или провал, който е приложим към различни публични политики (public policy).

Целият анализ можете да прочетете в Econ.bg.