Спасението на еврозоната ще почака поне още два дни 24.10 | 13:05

Почти нищо не се промени по отношение на ситуацията с решението за излизане на еврозоната от кризата след снощната среща на европейските лидери в Брюксел. Единствената припозната от всички позиция е ограничена промяна на Договора за ЕС (Лисабонския договор), с която да се осигури по-голямо икономическо сближаване на страните-членки на еврозоната, пише Euobserver.

Промяната в Лисабонския договор ще се основава на препоръка, направена от президента на ЕС и председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, както и на председателя на Eurogroup Жан-Клод Юнкер. Тя трябва да бъде одобрена единодушно от всички 27 страни-членки на ЕС, не само от членуващите в еврозоната. Окончателно решение ще се взима през декември.

Одобрено беше и създаване на пост на "супер комисар" за еврозоната. Задачата му ще е да упражнява сериозен мониторинг. Отделно Холандия, Германия и Финландия подкрепят този комисар да определя икономическата политика на държава-член на еврозоната, която е изпаднала в крайно затруднена икономическа ситуация. Засега обаче супер комисарят няма да разполага с чак толкова широки правомощия.

Друг пост, който ще бъде създаден, е постът "председател на срещите на еврозоната". Той ще бъде избиран от лидерите на страните-членки на еврозоната по същото време, по който се избира и президентът на ЕС. До средата на 2012 година и двата поста ще се съвместяват от Херман Ван Ромпой – сегашният президент на ЕС.

Постигнато е широко споразумение за своеобразен втори пакет за оказване на помощ на европейския банков сектор. Той ще е в размер на 107-108 млрд. евро и трябва да защити европейските банки от токсичните гръцки облигации. Помощта от този пакет обаче ще е последно средство за защита – първо всяка затруднена банка трябва да се опита да увеличи капитала си посредством пазарни действия. Ако това претърпи неуспех, то националното правителство на страната, от която е банката, следва да окаже помощ. Едва след като тези механизми се окажат неработещи, ще се помага по паневропейска линия.

Окончателното одобрение на всички детайли по пакета за рекапитализация на банковия сектор следва да бъде постигнато в сряда (26.10.11).

Основните въпроси, които трябваше да се решат на срещата, също ще трябва да почакат до сряда (26.10.11). Тогава предстои нова среща на европейските лидери. В момента все още няма съгласие какви да са правомощията и каква да е формата на действия на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), както и какъв да е делът на отписване на гръцкия дълг, който частният сектор да поеме.

Основните противоречия по отношение на EFSF остават по остта Франция-Германия. Париж настоява фондът да бъде обвързан с ЕЦБ и да действа като банка, черпеща средства от ЕЦБ. Германия е твърдо против ограничаването на независимостта на ЕЦБ и не иска да приеме увеличение на размера на EFSF, което ще доведе до допълнителна вноска от средства от страна на Берлин. В момента Германия покрива почти половината от средствата във фонда - около 210 млрд. евро при общ капацитет на EFSF от 440 млрд. евро.

Идеята на увеличението на средствата в EFSF е при нужда да бъдат защитени и Испания, и Италия – двете държави-членки на еврозоната, чиито икономики в момента изпитват сериозни трудности.