Трябва ли да се увеличи минималната работна заплата 29.05 | 10:46

Не смятаме, че има условия за увеличаване през тази година допълнително на минималната работна заплата. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев пред TV7. Той припомни, че преди няколко месеца тя е била увеличена значително на 310 лв.

"Не смятам, че това е първото нещо, с което трябва да се занимава кабинетът", каза по въпроса още Велев.

От АИКБ предлагат минималната работна заплата да се договоря между работодатели и синдикати по икономически дейности., т.е. да е диверсифицирана по професии. Велев даде пример за разликата между секторите на енергетиката, ИТ и финансите и този на текстилните предприятия, търговията и селското стопанство. По думите му 310 лв. не е никакво ограничение за първите, където най-малко вземат около 500-600 лв., докато за вторите минималната заплата е близка около средната.

Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ, заяви от своя страна, че от синдиката не са съгласни със замразяването до края на годината на минималната надница и договарянето по сектори. Относно въпроса за минималната работна заплата винаги имаме противоречие с работодатели, заяви още той.

"Ние смятаме, че трябва да има една долна граница, която да защитава работещите се, а оттам нататък по браншове и сектори нека се договаря минимална работна заплата", каза Ненков. Тя обаче трябва да бъде над тази, която е обща за страната, поясни още той.

По думите на Николай Ненков минимална заплата трябва да бъде увеличена на 340 лв. от 1 юли.

Ние нямаме предложение, разбира се, тя да е 1000 лв.

От синдиката смятат, че МРЗ трябва постепенно да бъде увеличена, за да стигне 50 на сто от средната работна заплата.

По думите на Велев обаче с увеличаването ѝ хората няма да станат по-богати, а ще бъдат по-бедни, защото ще останат без работа. Според него създаването на толкова висок праг ще попречи на наемането на работници с ниска квалификация в провинцията, в малките населени места и в някои сектори, които няма да могат да си намерят работа и ще трябва да зависят от социални помощи. По думите на председателя на АИКБ това ще коства много както на бизнеса, така и на хората.

"Начинът да станем по-богати е да работим по-добре, като създаваме условия на бизнеса да създава работни места", заяви още той.

В България за 4 години се загубиха над 400 хил. работни места, заяви Велев. По думите му една от причините за това е увеличаването на минималната работна заплата.По думите му такова повишение ще засегне главно работещите в сферите на текстила, търговията и селското стопанство.

От КНСБ обаче не смятат, че МРЗ е факторът за съкращаване на служители. По думите на Николов минималната надница се съобразява с жизнения минимум и с издръжката на живот.

По думите на Васил Велев неотложните въпроси са проблемите в енергетиката и в някои държавни компании. От АИКБ са на мнение, че възможно най-бързо новото правителство трябва да се справи с регулирането и разграждането на изкуствено създадените монополи.

Проблемът с квалифицирани служители също беше поставен. "Важно е и да се промени образованието", добави Велев, защото не е нормално то да продължава да бълва безработни. Той посъветва бъдещото правителство сериозно да подходи към текущите и бъдещите оперативни програми, за да не се загубят милиони, които са жизненоважни за страната.

И работодатели, и синдикати са на мнение, че трябва възможно най-бързо да се възстанови бизнес средата у нас, за да се прекрати изчезването на средната класа. Те постигнаха консенсус и спрямо спорния закон, известен като "Яне Янев", който задължаваше участниците в тристранния съвет да декларират имуществото си. Според тях той е бил поръчков и трябва възможно най-бързо да бъде премахнат.