Ще изчезне ли автомаркировката? 14.01 | 10:42

"Пасивното маркиране” е практика у нас, която не съответства на европейските стандарти. В България се поддържа убеждението, че наличието на такава маркировка на автомобила осигурява по-голяма защита срещу посегателство върху МПС, а липсата й води до увеличаване на риска от посегателство.

Поради тази причина се обмисля възможността Кодексът за застраховането да претърпи промени. Това предложение направиха от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) в средата на декември миналата година.

Мотивите на асоциацията са, че маркировките противоречали на разпоредба в кодекса, според която "рекламни материали и други белези, индикиращи взаимоотношения между застраховател и застраховано лице, не могат да се поставят върху застраховано движимо или недвижимо имущество". От асоциацията на застрахователите дори твърдят, че "пасивната маркировка" не водела до по-висока сигурност за застрахованите и до снижаване на кражбите.

Според АБЗ стикерите не са необходими и са измислица на силови структури.

Според фирмите е налице изопачаване на фактите, а именно, че "маркировката на МПС е средство за гарантиране на сигурност и минимизиране на риска от застрахователно събитие".

Според тях ролята на маркировката на първо място е превантивна - ако такъв автомобил бъде откраднат, по-трудно би се продал, включително и чрез разкомплектоването му на части. Стигна се дори до упреци, че целта на предложението е да се създаде изкуствено пазарно предимство за компаниите, внесли проекта.

Пред Агенция "Фокус" Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", споделя, че целта на предлаганата промяна, която е на етап обсъждане, е насочена срещу евентуалните опити от страна на даден застраховател да заобикаля забраната за маркиране, като принуждава собствениците на автомобили да приемат и заплащат за маркировка.

Ако забраната за маркиране бъде приета с промяна в законодателството, то тя ще започне да действа веднага след приемането й, допълни Богоев и уточни, че ще са приложат две основни групи от мерки.

Първата ще е по отношение на застрахователите, на които ще им бъде забранено да принуждават собствениците и водачите на автомобили да поставят пасивни маркировки под формата на стикери, знаци или други индикации, с което да демонстрират наличието на застраховка "Каско” и покриването на риска "кражба” по нея. Нарушаването на това правило ще бъде основание за налагане на глоби или принудителни мерки на застрахователите.

Втората мярка ще е по отношение на собствениците и водачите, които въпреки забраната за пасивно маркиране, продължават да поставят на видно място на автомобила такива знаци, които разкриват информация за наличието на застраховка "Каско”. В този случай органите на КАТ ще налагат глоба на водача, който управлява такъв автомобил.

Идеята за премахването на "пасивното маркиране" бе подкрепена и от МВР, въпреки че според техни данни маркирането е намалило кражбите на автомобили седем пъти след въвеждането му за първи път през 1993 г.

Другият спорен въпрос е доколко това е европейска практика. Отново според Борислав Богоев не може да се приеме съществуването на такава "европейска практика” - пасивно маркиране на автомобили, тъй като тези документи са все още предмет на обсъждане.

Ако парламентът приеме промени в Кодекса по застраховането за забрана на маркирането, се оказва, че собствениците на 800 хил. автомобила може да платят по 50 лева глоба за това, че имат такава маркировка. Това са 40 млн. лв.

Тепърва ще станем свидетели на много дискусии по темата. Със или без автомаркиривка кражбите на коли няма да спрат. Но дали подобно задължение ще отпадне зависи изцяло от волята на управляващите...