Нерадостна прогноза за трудовите възнаграждения у нас през 2026 г. 23.11 | 18:00

Заплатите в България ще продължат да се повишават, но със значително по-бавен темп през следващите години, показва есенната икономическа прогноза на Европейската комисия. След силните увеличения през 2024 и първата половина на 2025 г. и догонване на европейските нива, очакванията са доходният ръст да се охлади, тъй като икономическият растеж и потреблението ще се забавят. Пазарът на труда остава стабилен, но икономическата картина сочи постепенен преход към умерена динамика, в която икономиката вече не може да поддържа старото темпо на повишенията.

Догонване и охлаждане в едно

Номиналните и реалните заплати в България нараснаха значително през 2024 г. и първата половина на 2025 г., движени от корекции заради високата инфлация в последните години, отделни значителни увеличения в сектори като сигурност, отбрана и образование, както и от процес на догонване на средните европейски доходи. Въпреки това Еврокомисията очаква растежът на възнагражденията да се забави, тъй като бизнесът се стреми да запази своята конкурентоспособност, докато публичният сектор ще бъде ограничен от наличните фискални възможности.

Растежът на заетостта в последните години показва, че компаниите активно търсят работници, включително от трети страни, особено в нискоквалифицираните сегменти. Това разширяване на трудовите ресурси намалява натиска за бъдещи повишения на заплатите, тъй като работодателите получават по-голям достъп до кадри. Анализаторите посочват и друго предизвикателство — в редица сектори ръстът на разходите за труд изпреварва този на производителността, което означава, че икономиката вече усеща границата на устойчивото догонване.

Пазарът на труда обаче остава стабилен и дори по-силен от очакваното по-рано тази година. Безработицата е на ниво 4,2% през 2024 г., а през 2025 г. се очаква спад до 3,5%. След това прогнозата е за умерено покачване до 3,7% през 2026 г. и 3,8% през 2027 г. Но дори и така показателите остават по-ниски спрямо пролетните прогнози, според които безработицата трябваше да бъде по-висока. Това означава, че икономиката продължава да създава работни места, макар вече не с темповете, които подхранваха силния ръст на заплатите.

Инфлацията - умерена, но с вероятност за ускоряване

По данни на ЕК инфлацията в България е била 2,6% през 2024 г. През 2025 г. се очаква поскъпването по хармонизирания индекс на потребителските цени да достигне 3,5%, след като се възстановят стандартните ставки на ДДС върху хляба и ресторантьорските услуги, нараснат акцизите върху тютюневите изделия и се повишат регулираните цени на газ, отопление и електроенергия. Нарастването на цените на храните се дължи и на по-високите цени при вноса.

През 2026 г. инфлацията би трябвало да се забави до 2,9%, но въпреки това цените на услугите и храните ще останат повишени, тъй като те все още ще отразяват ефектите от ръста на заплатите през 2024-2025 г. Същевременно енергийният компонент се очаква да се стабилизира. През 2027 г. прогнозата на ЕК е инфлацията отново да ускори темпо до 3,7%, предимно заради нарастващите енергийни разходи във връзка с въвеждането на системата за търговия с емисии ETS2, освен ако прилагането ѝ не бъде отложено.

Икономически растеж - от силен старт към по-умерени години

Брутният вътрешен продукт на България през 2024 г. се очаква да нарасне с 3%, докато в пролетната прогноза на ЕК беше заложен растеж от 2%. За 2025 г. Комисията предвижда ръст от 2,7%, а през 2027 г. – забавяне до 2,1%. През настоящата година икономиката се движи основно от частното и публичното потребление.

Инвестициите бележат ускоряване през първата половина на 2025 г. благодарение на увеличеното усвояване на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. Във втората половина на 2025 г. обаче се очаква потреблението и инвестициите да се забавят поради по-ниски от планираните държавни приходи и по-слаб принос на публичния сектор към растежа.

През 2026 и 2027 г. растежът на частното потребление ще се успокоява паралелно с по-бавния растеж на заплатите и социалните трансфери. Частните инвестиции обаче ще продължат да поддържат икономиката, тъй като бизнес доверието ще се повишава с приемането на еврото и ускореното изпълнение на европейски проекти, което се очаква да продължи и през 2027 г.

Бюджет и дълг - натиск от сигурността и социалните разходи

През 2025 г. дефицитът се очаква да остане на ниво 3% от БВП. Той отразява както автоматичното, така и целенасоченото повишаване на социалните разходи и заплатите в публичния сектор, особено във вътрешната сигурност и отбраната. Въпреки усилията за подобряване на събираемостта на приходите, ръстът на разходите ще продължи да изпреварва този на приходите.

През 2026 г. този натиск ще отслабне поради забавяне в разходите за заплати и пенсии и по-ниски капиталови разходи за отбрана, което ще доведе до намаляване на дефицита до 2,7%. Но през 2027 г. нова вълна от големи доставки на отбранително оборудване, оценена на 1,2% от БВП, ще изтласка дефицита до 4,3%, ако няма компенсиращи мерки.

Съотношението държавен дълг към БВП ще се повиши от 23,8% през 2024 г. до 28,5% през 2025 г., ще нарасне до 30,6% през 2026 г. и ще достигне 32,6% през 2027 г. Според анализа на ЕК резкият скок през 2025 г. се дължи на операции по рефинансиране на дълга и капиталови инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие. Комисията предупреждава, че ако тези инжекции бъдат статистически прекласифицирани като увеличаващи дефицита и ако постоянните повишения на заплатите и пенсиите не бъдат компенсирани с по-високи приходи, бюджетният баланс може да се влоши повече от очакваното.